Тя вдига глава. Погледът й е като удар.
- Брайс го е нагласил. Човекът е бил разрязан по заповед. Ти трябваше да се провалиш.
- Но не се провалих.
- И сега искаш да останеш. Защо? Не ми казвай, че искаш да помагаш и да ми благодариш...
- Знам какво правя - прекъсва я Йохансен. - Не съм дошъл да се вра, нито да се доказвам. Мога да бъда полезен.
- Полезен - недоверчиво повтаря Кейт.
- Няма да те разочаровам.
Тя изяжда бисквитите си, смачква целофановата опаковка, гледа я как се разгъва на дланта й и я напъхва в джоба си. Лицето й представлява студена маска. Очите й се безмилостни.
- Добре - казва Кейт. - Ето какво правим. Преценяваме всеки, който се появи на портата на лагера между осемнайсет и осем часа. Закърпваме ранените, които могат да вървят, и съживяваме и стабилизираме критичните случаи. Ако можем. Нищо сложно, само ги поддържаме живи, докато портите се отворят. След това ги изкарваме, ядем, спим и започваме отново. Тук няма СПИН. Преглеждат всички на влизане. Но не ги изследват за хепатит, затова трябва да внимаваш, когато плюят. А, и понякога крият оръжия в дрехите си. Но ти знаеш това, нали?
- Не ги ли претърсват на портата?
- Да, разбира се, но не разчитай на това. Не оставяй нищо остро там, където някой може да го отмъкне. Не се обръщай с гръб към никой, който не е завързан. Никога не предполагай, че е в безсъзнание и че ще остане така.
- Значи може да работя тук?
- Мисля, че ще откриеш, че аз не решавам тези неща.
- Ти спря Брайс в двора, с Джими. Какво направи?
- Призовах чувството за честна игра на Куилан.
- Ти имаше нож. - Йохансен си спомни как, притиснал лице в праха на двора, Джими го гледа с широко отворени очи. Отново почувства арматурните ножици върху кожата си и съзря онзи внезапен ярък проблясък с периферното си зрение. „Майната ти, Брайс, не ме карай да го правя."
- Аз съм висока метър и шейсет. Не тежа много. Имам само две предимства в сбиване. Изненадата. И че знам точно къде да забия ножа. - Кейт обръща лице към него. - Какво е твоето предимство?
Йохансен повдига рамене. В съседната стая се тряска врата и Райли започва да крещи.
- Гледай да се представиш добре. Защото Брайс не е приключил с теб. Това няма да свърши, докато ти не свършиш - казва Кейт и става.
- Не искаш ли да знаеш защо съм в затвора?
- Двойно убийство, в Щатите. Куилан ми каза.
- Беше престрелка.
- Така е най-лесно. Почувства ли се добре след това?
Райън Джаксън беше казал на полицията, че приятелката му сама си го е изпросила. Йохансен не отговаря.
- Мисля, че приключихме тук. - Кейт се отправя към вратата.
- А ти? За какво си зад решетките?
Тя се обръща и го стрелва с убийствен поглед.
- Убих един човек.
Той тръгва след нея. Отново влизат в клиниката. Райли току-що е завързал с ремъци човека за носилката. Очите на пострадалия са широко отворени от ужас. Лицето му е окървавено. Момчето се навежда над него с хирургични пинцети и започва да изважда стъкълца от раните му.
Вини чисти наблизо с парцала. Във въздуха се носи острият амониев мирис на урина.
„Убих един човек." Йохансен изобщо не е изненадан.
Куилан мига бавно като влечуго.
- Е, издържали сте изпита.
Осем и петнайсет сутринта е. По телевизията дават детско шоу - щастливи, ярко облечени фигури и игрива музика. Нощната смяна е свършила, но по дрехите на Йохансен е полепнала миризмата на кръв, урина, фекалии, дезинфектант, повърнато, цигари, пот, евтин алкохол и разложение и щом вратата се отвори, мирис на готвено, разнасящ се от друга стая. Йохансен е много уморен и тялото го боли, сякаш са го ритали отново и отново.
- Може да останете - добавя Куилан.
Телевизорът показва поле от танцуващи маргаритки, жълти и бели, на фон от трева с химично зелен цвят.
- Ами Брайс? - пита Йохансен.
- Ще направя каквото мога - отвръща Куилан, но гласът му е монотонен и очите му пак са се насочили към телевизора. След секунда той извива глава към вратата, сякаш иска да каже: „А сега, тръгвай". Йохансен става, но когато стига до вратата, Куилан казва: - Брайс направи грешка с Джими. Кажете ми каква беше.
Брайс в малкия двор, с оголени зъби и поглед, втренчен в Джими, очаквайки забавлението да започне.
- Изпитва прекалено голямо удоволствие от онова, което прави - отвръща Йохансен.
- Да, така е. А вашата грешка? Каква грешка допуснахте вие, господин Джаксън?
Йохансен се мъчи да измисли отговор, когато Куилан се усмихва:
- Оставихте го жив.
Бронираните линейки са дошли и заминали от клиниката, откарвайки нощния контингент в Спешния медицински център отвъд стената. Другите почистват. Райли улавя погледа на Йохансен и врътва глава към стълбите.