- Хайде.
Йохансен тръгва след него нагоре към първия етаж. Влизат в кухня с два електрически котлона, умивалник, маса и столове и изцапан бял хладилник. Вратата в отсрещния край на кухнята води към тъмна стая.
Райли бърка в джоба на ризата си, изважда цигара, която е изпушил почти до филтъра, запалва я и всмуква рязко, жаден за никотин. Обляга се на плота и издишва облак дим. Не бърза. Очите му не се откъсват от Йохансен.
- Значи Америка.
- Калифорния.
- Доживотна? - пита Райли и Йохансен кима. - Но си сключил сделка, за да дойдеш тук.
- Те искат да говоря.
- И защо си дошъл сега? Да пробваш? Да видиш дали ще ти хареса? И дали си заслужава да доносничиш? А в това време с нас ще бъде един съвършено непознат, мамка му. Трябва ли да броим скалпелите сутрин и вечер, в случай че ти решиш да скриеш някой в леглото си? Ще се събудя ли един ден с прерязано гърло?
- Беше престрелка - обяснява Йохансен.
Райли дръпва за последен път от цигарата и я угася в мръсна чиния.
- Е, да се благодарим на това.
Той влиза през отворената врата и запалва осветлението.
Стаята е тясна, с четири легла с метални рамки, по две от всяка страна на пътеката в средата. Всяко легло е оградено с параван от шперплат, за малко уединение. Някой е облепил паравана на първото легло вляво със снимки на куче, грамаден ротвайлер с очи, блеснали в синьо или червено от светкавицата на фотоапарата. Куче в градина. Куче на плажа. Куче с шапчица от детско празненство, килната на главата, с изплезен език, от който текат лиги... Леглото вдясно е обградено с изрезки от порнографски списания - момичета с напомпани гърди и колагенови устни цупят уста и се опипват.
Той продължава към следващите две легла. На паравана на онова вдясно са залепени само три неща - парче яркотюркоазена пластмаса, крило с пера на малка птица и някакъв метален предмет, който блести на светлината.
Леглото отсреща не е оправено. Завивките са скупчени в долния край и на паравана има само няколко лентички тиксо.
Йохансен разгръща чаршафите.
- Пази си нещата - небрежно подхвърля Райли зад него. -Тук е пълно с крадци.
Йохансен се храни заедно с Райли и Вини. Вини му задава няколко въпроса, лични неща - дали е женен и има ли деца.
Самият той говори много за кучето си. Твърди, че скоро ще бъде на свобода.
Райли пита за „Викторвил" и Калифорния.
Момчето - наричат го Дрил - се храни само. Седи на леглото срещу Йохансен и не разговаря с никого. Вече е под одеялото, когато по-късно сутринта Йохансен ляга да поспи, но очите му са отворени и наблюдават Йохансен, без да мигат.
Йохансен сигурно е задрямал, защото сънува.
„Ще те накараме да бягаш."
Отново сън, който е и спомен. Три месеца след като започна обучението си в „Специални операции" когато провалът беше немислим и от курса отпадаха само други хора.
Йохансен се намира на покрив. Нощ е.
Не помни колко пъти е бил невъобразимо уплашен, но сега започва да се отърсва от страха, сякаш се е обвил в защитен пласт или е свикнал с него. Страхът се е превърнал в нещо, което трябва да понася и да уважава и с което дори да се сприятелява. Станал е част от живота му.
Тази нощ задачата е преследване. Йохансен трябва да стигне от точка А до точка Б, а те - той не знае кои са, нито колко са - трябва да го хванат.
Долу светят улични лампи и минават коли. Йохансен чувства прилив на адреналин.
Той е на покрив и бяга.
Звукът го събужда. Не се чува от стаята, а отгоре.
Някой драска по стената. След по-малко от минута спира.
В мазилката в стаята на Кейт има надраскани черти - в групи по пет, някои прави, други разкривени и назъбени.
Кейт брои дните.
Йохансен се събужда отново, когато външната врата на клиниката се отваря с трясък. Разнасят се викове и стъпки - този път нагоре по стълбите. Йохансен вече е на крак и адреналинът пронизва болката. Вътрешният му глас крещи да бяга, но той няма къде да избяга.
Те нахлуват през вратата на спалното помещение. Трима мъже. Йохансен познава лицата им от двора. Райли също е станал.
- Какво става, мамка му? - пита той.
Мъжете минават покрай него и хващат Йохансен. Този път той не може да се бори.
Повличат го надолу по стълбите, бос и полугол, пъшкащ от болка. Слизат в клиниката. При Брайс ли го водят? Пръстите му инстинктивно и неконтролируемо се свиват в юмруци. Минават през още една врата и влизат в стаята със столовете...