Куилан чака, сгушен в палтото си.
Мъжете спират и Йохансен също. Виси отпуснат между тях и се мъчи да си поеме дъх.
- Изглежда се нуждаят от вас на друго място, господин Джаксън - казва Куилан.
Той кима и мъжете повличат Йохансен през следващите две врати и го извеждат на дневната светлина в двора на лагера. Студеният тармак се врязва в босите му пети. Насочват го към оградата. Зад тях Райли продължава да крещи. Чува се и женски глас. Сигурно е Кейт.
На шосето отвъд оградата чака брониран микробус. Двигателят бръмчи сред облак от дизелови пари. Задните врати са отворени. До него стоят двама въоръжени пазачи и безучастно гледат, докато влачат Йохансен към тях.
Портата на лагера се отваря. Те минават. Мъжете, които държат Йохансен, го блъсват в задната част на микробуса. Той се удря в пода и въздухът излиза от белите му дробове. Болката отново пронизва ребрата му. Вратата се отваря с трясък, двигателят форсира и те потеглят.
Йохансен лежи на пода на микробуса. Вибрациите на мотора и неравностите на пътя тресат главата му.
Най-после спират. Вратите се отварят. Мъжете му помагат да слезе. Йохансен съзира Уитман, изнурен на бледата дневна светлина. Зад него се извисява външната стена с лъскава бодлива тел. Уитман вижда лицето на Йохансен и отбелязва:
- Изглежда, че сме развалили купона точно навреме.
Едва след няколко секунди Йохансен осъзнава, че той говори за нараняванията му.
Уитман се обръща към пазачите около тях, сред които е чиновникът с лице като тесто, зъзнещ от студ само по риза.
- Благодаря, момчета. Провървя му.
Йохансен обаче изобщо не се чувства късметлия. Има чувството, че е бил на тест по време на подготовката си в „Специални операции", труден и безмилостен, и е видял края, но после са му казали, че не му разрешават да стигне до него.
Ден 10: петък
Карла
Стоя в кабинета, увила ръце около себе си. Той е навън. В безопасност е.
Бях в хола заедно с Крейги насред нашата рутинна среща в петък, когато телефонът иззвъня. Извиних се, отидох в кабинета и вдигнах слушалката, без да изпитвам абсолютно никаква надежда. Бяха минали повече от три дни, откакто Йохансен изчезна. Може би най-после се бях отказала.
- Намериха го. Сега го изкарват - съобщи Уитман по телефона и за миг всичко спря.
- Жив ли е?
- Да, жив е.
- Наранявания?
- Бил е в нещо като лагер в ръцете на човек на име Куилан... Пребили са го.
Нещо се сви в гърдите ми, но запазих спокойствието в гласа си.
- Хубаво. Благодаря ти, че ми се обади. Трябва да говоря с него.
Уитман се поколеба за миг и после каза:
- Ще видя какво мога да направя.
Куилан. Оказах се права, но това не ми донесе задоволство. И все пак успяхме да открием навреме Йохансен.
Крейги все още е в хола, с чаша чай. Обсъждаме дневния ред. Руснаците са се оттеглили, но ще се върнат. Разработваме японската свръзка. Специалистите по банков софтуер са се съгласили на определена сума. Бившият фармацевтичен шеф Хамилтън е настанен в сигурна къща някъде и продължава да настоява, че животът му е в опасност, и не иска да разкрие подробностите на измамата, която твърди, че е извършил. Наблюдаваме апартамента в Ийлинг, който принадлежеше на стария ми контакт в разузнаването Лейдлоу. Ако новият човек, Пауъл, знае за апартамента, не си е направил труда да го посети. В кой момент да приложим натиск?
След минута ще се върна там и Крейги ще вдигне глава и ще попита:
- Някакви новини?
И когато го направи, аз искам да бъда ясна и съсредоточена и да се държа професионално, но в момента съм в състояние да мисля само: Той е навън. В безопасност е.
Изминават четирийсет и пет минути преди следващото телефонно обаждане. Отново чувам гласа на Уитман.
-Давам ти го.
Разнася се шумолене, докато той предава слушалката, и се чува изтракването от затваряне на врата на кола.
- Ало? - обижда се Йохансен.
Не мога да кажа: „Слава Богу, добре си."
- Беше Куилан, нали?
Той не отговаря. Но Уитман е близо до него и вероятно не може да говори свободно.
- Получихме данните. Прегледахме всички списъци. Тя не е там. Всичко е нагласено, но можем да се справим...
- Там е - прекъсва ме Йохансен. - Видях я. Връщам се вътре.
Мисля, че звуча по-спокойно, когато десетина минути по-късно се обаждам на Филдинг, но не е така.
Той вдига и приглушено казва на някого:
- Ей сега ще се върна при теб.
На фона се чуват звуци на коктейлно парти. Филдинг върти бизнес?
- Да? Кой се обажда? - пита той, този път по-силно, предпазливо и бдително. Фоновият шум е заглъхнал. Сигурно е влязъл в друга стая и е затворил вратата.