- Той е навън. Каза, че я е видял.
Следва едно от трисекундните мълчания на Филдинг. Това е изпълнено със злорадо ликуване.
- Какво ти казах?
- Измъкнали са го от някакъв лагер. Пребили са го. Хора на Куилан. Иска да се върне вътре.
Отново мълчание.
- Клиентът се свърза с мен - казва Филдинг. - Малка промяна в плана... Екипите по поддръжка в „Програмата". Кой им казва какво да правят?
Ново двайсет.
- Надзиратели. Имат специални работни пропуски. Филдинг...
- Ами ако ни потрябва екип да свърши работата? Можеш ли да фалшифицираш такъв работен пропуск?
- Филдинг...
- Има един резервоар с капак. Трябва да разхлабим болтовете на капака.
Той говори така, сякаш това ще се случи.
- Филдинг, за какво става дума?
- Провери, определи цена и ми се обади пак. О, и той и аз трябва да се срещнем.
- Той е под прикритие.
- Среща. И не ми казвай, че не можеш да я уредиш. Ти го вкара там, ти ще ми уредиш среща, мамка му.
През цялото време си мисля: „Тя не може да е там. Не е възможно
Иска ми се Йохансен да греши, макар да знам, че не е така.
Ден 10: петък - ден 11: събота
Йохансен
Те го бутат към административния комплекс, Този път няма формалности. Намират му дрехи и ботуши.
- Искате ли да подадете оплакване? - тревожно изсъсква чиновникът с лице като тесто.
Йохансен поклаща глава и всички се успокояват.
Тръгват към сградата, където е приемната. Детекторите за метал, надзирателите, стъклените врати, отварящи се с тихо изскърцване... Уитман хваща ръката му, но сякаш за да не падне, а не защото може да избяга. Без да откъсва очи от входа, той казва:
- Лошо са те подредили. Нуждаеш ли се от лекар?
- Не.
Колата е паркирана на същото място като преди. Хората на Уитман са до нея.
Уитман го настанява вътре, дава му телефона, затваря вратата и тръгва, правейки знак на другите двама да го последват.
- Беше Куилан, нали? - пита гласът на Карла. В тона й звучи ожесточение. Гняв? Казва му, че Кейт не е в списъците, но Йохансен мисли само за връщане в „Програмата".
Карат из Лондон. Йохансен се събужда пред приватизираните апартаменти от потракването на охлаждащия се двигател и мимолетната убеденост, че последните три дни са били сън. Опитва се да слезе от колата и открива, че раните му отново са се втвърдили.
Успява да изяде половината от замразено готово ястие, сгорещено в микровълновата фурна в малката кухня на апартамента, докато в хола гърми телевизорът. Образите танцуват безсмислено пред очите му през сводестия портал.
Йохансен си ляга, докато още е светло, като малко дете. Не сънува нищо.
Събужда се, когато в стаята влиза Уитман. Часовникът показва 07:13. Спал е седемнайсет часа.
- Ставай - вика Уитман така, че другите да го чуят. - Срещата, която поиска, е уредена. Но след това искаме да ни съдействаш.
Йохансен се измъква от леглото, стискайки зъби от болка. Не пита къде ще бъде срещата. Сигурно е с Карла.
Той се изкъпва, облича се и яде. Преглъща само с леко затруднение. След това отново се качват в колата, и четиримата. Двамата бивши войници са бдителни и нервни, но изглежда са повярвали на историята на Уитман, че правят всичко това, за да накарат Райън Джаксън да проговори.
Не е ясно накъде води маршрутът, по който поемат.
Най-после, малко след десет и половина, те спират пред редица занемарени магазини на Лавендър Хил.
- От тук нататък сме само ти и аз - казва Уитман и после добавя заради другите: - Не опитвай нищо.
Вратата е вклинена анонимно между бръснарница и букмейкърски пункт. На нея се вижда номер 7 А със самозалепящи се цифра и буква, имитация на месинг, и малка издадена напред шпионка. Уитман почуква.
Карла. Сигурно е Карла.
Но мъжът с крушовидната глава е един от хората на Филдинг.
Той е професионалист и вероятно е виждал много по-лоши неща. Оглежда с незаинтересувано безразличие израненото лице на Йохансен, а после кима. Йохансен и Уитман минават покрай него и прескачат купчина безплатни вестници и менюта за храна за вкъщи. Йохансен вече надушва пурата на Филдинг.
Качва се сам по стълбите.
Филдинг е в стая без килим на втория етаж. Седи на сгъваем стол в ореол от мътна жълта слънчева светлина. Втренчва се продължително в Йохансен и след това казва:
- Да ти го начукам... - В думите му прозвучат гняв и едновременно облекчение. След това се смее. - Три дни. Три шибани дни. Господи. Погледни се. - Филдинг дърпа от пурата и издишва дима, който се вие на талази нагоре в светлината.