- Намерих я. Мога да го направя - казва Йохансен.
Филдинг поклаща глава.
- Не и този път, синко. Всичко свърши.
Филдинг се е приближил до прозореца, стои близо до ръба и се взира надолу в улицата.
- Онзи тип, с когото дойде, слабият.
- Той знае, че не трябва да разпитва.
- А двамата на отсрещната страна на улицата?
- Те не знаят нищо - отговаря Йохансен.
Филдинг изсумтява доволно и се извръща от прозореца.
- Клиентът има ново искане. Тялото да му бъде предадено. На място в „Програмата", избрано от него. Харесва ли ти това? - Филдинг млъква. За ефект? За да даде възможност на Йохансен да отговори? Йохансен не го прави и Филдинг продължава:
- Там вътре има едно място, работилница, гараж, нещо такова. Група имигранти са го използвали, за да извличат оловото от акумулатори. Изхвърляли са киселината в резервоар, вграден в пода. Когато мястото преминало в границите на „Програмата", никой не си направил труда да източи резервоара, само го запечатали. Според клиента. Ето какво иска той - когато ти си готов да го направиш, ние ще разпечатаме резервоара, ти ще заведеш мишената там, ще свършиш работата, ще я пуснеш в резервоара и ще изчезнеш. Ще го запечатаме отново четирийсет и осем часа след като бъде отворен.
- Това идея на клиента ли е?
Филдинг кима.
- Да. Казах му, че киселината от акумулаторите няма да разложи трупа напълно, освен ако не стои там много дълго време, той не искаше да чуе. Каза, че това е единственият начин да потулим нещата и да й попречим да се появи. Той не иска това. Но всичко е прекалено задълбочено, нали? Прекалено прецизно. Не ми харесва. Затова е време да помислим за алтернативи. Например да използваме някой друг. Някой отвътре, някой... заменим. Човекът, когото имам предвид, използва нож и убива жени. Това е неговата специалност.
Пак същата история. Филдинг знае, че има струна, и не може да устои на импулсивното си желание да я подръпне.
- Кой е клиентът? - пита Йохансен.
Филдинг поклаща глава.
- Знаеш, че не мога да ти кажа.
- Но твърдиш, че е стабилен.
- Помня какво съм казал.
- От нашите ли е?
- Цивилен. Ще се погрижа да получиш нещо за неприятностите си. Наречи го хонорар за проучване. Ти я намери и ние можем да използваме това, нали? Затова не го приемай като неуспех.
- Къде е този резервоар?
- В един сервиз... Откъде да знам? Получих само координатите. Ти си видял разположението там. Кажи ми къде мога да я намеря, аз ще съобщя информацията на моя човек и той ще свърши работата. Имал си план? Добре, сега това е планът.
- Няма да стане.
- Какъв си ти, да ти го начукам? Незаменим? Ще стане - и за теб, и за него.
- Тя е лекарка под закрилата на Куилан и никой на онова място не би рискувал да я докосне, защото знае какво ще му се случи, ако го направи.
- Лекарка на Куилан?
- Тя работи в клиника, ръководена от Куилан, в нещо като лагер. Кажи ми мястото.
- Куилан - повтаря Филдинг и оглежда раните на Йохансен. - Куилан ли ти направи това?
- Човек на име Брайс. Работи за Куилан.
- Господи - измънква Филдинг.
- Искаше да провери кой съм.
Филдинг присвива очи.
- Но не знае, иначе щеше да излезеш оттам в найлонов чувал за трупове.
- Куилан ми даде работа.
- Какво?
- В клиниката. Сега работя за него. - Йохансен протяга ръка и повтаря: - Дай ми мястото. Ще се върна, ще го огледам и ще ти кажа дали ще стане или не. Ако не е безопасно, ще откажа. Ако е безопасно, ще го направя. Няма да има проблем.
Филдинг не отговаря.
Слънчевата светлина замъглява праха върху прозорците. От букмейкърския пункт долу и от улицата навън проникват звуци - избръмчава автобус и някой вика.
- Майната ти - измърморва Филдинг, бърка в джоба си, изважда сгънат лист хартия и го хваща отвесно с два пръста, но когато Йохансен посяга да го вземе, го дръпва назад. - Огледай и ми се обади.
- Те подслушват стационарните телефони.
- Кой ще знае? Обади ми се. И не забравяй, че сме работили заедно шест години. Знаеш ли какво означава това? Означава, че всеки път, когато си отвориш устата, аз мога да прочета всяка шибана мисъл в главата ти. Затова, ако кажеш, че е безопасно, по-добре бъди сигурен. Ако има и най-малко съмнение - Филдинг вдига свободната си ръка и показва тясна ивица с палеца и показалеца си, - ще разбера. Ще пратя моя човек, а ти няма да му пречиш и ще стоиш настрана. Имам ли съгласието ти по този въпрос?
Йохансен кима.
- Кажи го.
- Да.