Йохансен е клекнал с гръб до отсрещната стена и стои неподвижно като вкаменен.
Сумракът е изгладил чертите му в маска, но когато се приближавам, той става и кима за поздрав.
- Карла...
Ивица светлина озарява лицето му и нещо заблъсква в гърдите ми.
Отоците са спаднали, но нараняванията все още изглеждат зле - тъмнолилави, избледняващи до жълто и кафяво.
Видях достатъчно. Угасям фенерчето, пускам го в джоба си и скръствам ръце. За момент и двамата стоим и мълчим.
- Категорично ли е тя? - питам най-после.
- Тя е.
- Не е записана никъде, нито като затворничка, нито като доброволка или служителка от персонала. - Жената е тайна затворничка в „Програмата" и някой я иска мъртва. Това изобщо не ми харесва.
- Тя е - повтаря Йохансен.
Преглъщам безпокойството си. Поне засега.
- Какво се случи там? Търсихме те. Чрез камерите за видеонаблюдение.
- Имате ли достъп до тях?
- Вече имаме. Отне известно време. Получихме го в сряда. Уитман каза, че са те открили в лагер на Куилан.
- Куилан не знае кой съм. - Лицето му се премества на светлината. Има и порезни рани - на устните, ушите и около очите.
И тогава Йохансен ми разказва историята, но тихо, сякаш не е бил участник в нея, и не цялата. За разговора с Куилан и нощта, прекарана в килията, но не и за побоя. За дребния Джими, но не точно какво са му сторили, нито какво са очаквали да направи Йохансен. Нито какво наказание му е донесъл отказът му, преди жената на име Кейт да се намеси с нож в ръката и да го спаси.
Чудя се дали тази намеса го притеснява, но той казва само:
- Война за територия. Между Кейт и Брайс, заместника на Куилан. Ден по-късно тя заплаши, че ще ме върне на него.
- И тя е затворничка? Сигурен ли си? Не е ли лекарка доброволка?
- Убила е някого. Сама ми го каза.
- Убила е някого? - Но аз прекарах много часове, претърсвайки репортажите в новините... - Тогава случилото се е било потулено.
Йохансен кима.
- Така каза Филдинг.
Но лекарите, които убиват, ги съдят и изпращат зад решетките, а не ги скриват. Защо тази жена е различна? Наблюдавам Йохансен, но той вперва поглед в очите ми. Няма какво да добави.
- Какво искаше Филдинг? - питам, макар че се досещам.
Йохансен бръква в джоба си и ми подава лист хартия, на който са надраскани цифри.
Координати - същите, които Филдинг ми съобщи преди няколко часа. Връщам ги на Йохансен.
- Средна по големина постройка в югозападния сектор на „Програмата". Улица „Хаутън". Вътре има една камера. Проверих видеокартината. Няма много за гледане. Тухлена сграда, полуразрушена. - Стена, надраскана с графити, и един голям прозорец със счупени стъкла.
- Филдинг каза ли ти за резервоара?
- Каза ми. Възможно е да го отворят. Фалшив работен пропуск и легенда за проверка на безопасността. Ще кажем, че вътре има токсични изпарения. Надяваме се, че никой няма да повдигне капака и да погледне, преди да го запечатаме отново. - Млъквам. - Но щом тя е там с Джон Куилан и изчезне, той ще започне да я търси. Някой ще си спомни, че резервоарът е бил отварян.
- Дотогава ще съм излязъл оттам - казва Йохансен. И е прав. Проблемът няма да бъде негов.
- Клиентът е измислил това, нали? - питам и той кима. Разбира се. Тези подроби детайли не са в стила на Филдинг, затова трябва да ги е съчинил клиентът. - Филдинг ми каза, че е цивилен, но явно знае много за „Програмата" за цивилен. Дали има връзки вътре? Използва те.
- Тя е лекарка под закрилата на Куилан. Никой няма да се осмели да я докосне.
- Дори да е така... - Не е необходимо да описвам рисковете, ако клиентът има човек вътре. Може да има хора, които наблюдават мястото и да чакат, когато Йохансен отиде там. Платеният убиец не винаги се смята за ценен наемник, след като свърши работата. - Какво мисли Филдинг?
Йохансен навежда глава.
- Филдинг каза, че трябва да се откажа.
Филдинг винаги казва така. Преувеличава риска и вдига залога, знаейки, че с всеки ход привлича все повече Йохансен и че колкото по-трудна изглежда мисията, толкова по-малка е вероятността той да се откаже.
- И ако ти не го направиш, кой ще го извърши?
- Някакъв тип с нож.
Това е хубав образ, който да насади в главата на Йохансен - призракът на Тери Кънлиф.
Филдинг, копеле.
- Но онзи с ножа не може да се доближи до нея? - питам и той поклаща глава. - Ти обаче можеш, нали?