- Намерих си работа при нея в клиниката. - Йохансен отмества поглед встрани. - Доведоха един човек, ранен. - Той повдига рамене, оставяйки ме да се досетя за подробностите. Йохансен има подготовка. От „Специални операции" са се погрижили за това.
Значи той се е сближил с нея.
- Мислиш ли, че ще можеш да я убедиш да дойде с теб на онова място? С биографията на Райън Джаксън? Тя би ли се разходила с човек като него?
- Казах им, че съм осъден за двойно убийство. В престрелка. Само това знаят.
И те са го погледнали и са си помислили - вражда между банди. Той няма да им каже истината, не и ако не се наложи, защото се нуждае от нейното доверие.
С какво разполагаме? Затворничка без досие в „Програмата". Прикрито убийство. Цивилен клиент, който я иска не само мъртва, но и унищожена, за да не излезе никога наяве, някой, който знае за „Програмата" повече, отколкото би трябвало да знае цивилен човек...
Някой, който диктува как трябва да бъде извършен ударът. И може би ще наблюдава в момента, когато се извършва...
- Искаш ли да проуча клиента? Да видя дали е безопасен?
- Филдинг не иска да ми каже името му.
Проклетият Филдинг и неговата политика на анонимност. И ако го дебнем, няма да стигнем доникъде. Той е твърде отдавна в този бизнес. Може да го следим всеки ден в продължение на една година, да хакваме всеки имейл и да подслушваме всяко обаждане, но пак няма да видим някоя среща и няма да чуем някой телефонен разговор. Така или иначе, всичко вече е уредено и от сега нататък контактът му с клиента ще бъде минимален.
- Добре. Ами жертвата?
- Той каза, че смъртта е била кървава. На клиента му било трудно да говори за това.
- И ще направи всичко възможно тя да бъде убита... Проблемът е личен. Семейство на жертва или близък. - Видял е веднъж как правосъдието го подминава и няма да позволи да се случи втори път. Това би обяснило и искането трупът да бъде скрит. Клиентът знае, че ако я открият, следата може да доведе до него.
И така ще имаме шанс да направим пробив.
- Ами ако успея да науча името на клиента? Ако идентифицираме жената и разберем коя е била жертвата й, ще знаем и кой е клиентът. И ако не изглежда благонадежден, ще те изтеглим.
Чертите на Йохансен са неподвижни и това говори: „Не се оттеглям".
Той мисли за всичките си други мисии. Но тази е различна.
- Във всеки случай имаш по-малко от три седмици. Само толкова можем да ти дадем.
- Ще бъде достатъчно - отговаря Йохансен и аз разбирам, че сме приключили и съм отпратена.
Но когато се обръщам да си тръгна, той тихо пита:
- Карла?
Спирам и го поглеждам. Сумракът е омекотил раните му и Йохансен изглежда непроменен и невредим.
- Имало е почистване. Ами ако няма какво да намериш?
- Винаги остава нещо - отвръщам.
Той мълчи и размишлява, а после казва:
- Тя знае за какво става дума.
- Ще ти каже ли?
Йохансен не отговаря и след няколко секунди разбирам, че няма да отговори, затова се обръщам и излизам.
Уитман чака от другата страна на аварийната врата и разглежда боклуците на светлината на фенерчето си.
- Ще го връщаме там, нали? - пита той. Не е глупав. - Помислих, че има проблем - сухо добавя Уитман.
- Очевидно няма.
Връщам се в апартамента си навреме, за да видя Йохансен на кадрите от видеонаблюдението. Той върви по чакълената ивица, която разделя периметъра от сградите. Вече е тъмно и прожекторите сякаш оголват плътта от лицето му и придават на чертите му плътността на череп. След четири минути, прехвърляйки се от камера на камера, го изгубвам.
Накрая се отказвам и превключвам на друга камера. Тухлена стена, графити, счупени стъкла на прозорец. Работилницата. Йохансен каза, че може да изведе жената от лагера и да я преведе през „Програмата" безпрепятствено и незабелязано. Той ще я доведе тук.
„Кейт, името й е Кейт. Била е лекарка някога..."
Часове по-късно аз все още съм зад бюрото и се взирам в екрана на компютъра.
Пред мен са лица на жени. Преглеждам самоличностите им и я търся - затворена в себе си полуусмихната блондинка. Все още не съм я открила.
Различна ли беше косата й, когато съм я виждала преди? По-дълга? По-тъмна? Завързана на опашка? Вдигната нагоре? Не знам. Не трябва да обръщам внимание и на костюма с подтекста му на богатство и добър вкус. Това е само костюм - но някак стои на място и върви с предпазливата усмивка. Костюмът е част от бронята й.
На екрана продължават да се изреждат лица - от паспорти, от охраната, от досиета на служители. Повечето хора са взели присърце инструкцията да не се усмихват. Ярката светлина на светкавицата на фотоапарата е избелила тена на кожата и топлотата и дори с грим лицата изглеждат измити, безлични и оголени.