- Пак искам да работя за вас.
Настъпва мълчание. Чува се само тиктакането на часовника. Погледът на Куилан е студен и преценяващ.
И после той се усмихва, сякаш пресмятането, което е извършил мислено, се е решило така, че го удовлетворява, но усмивката помръква бързо и Куилан пита:
- Какво чакате?
Йохансен прекосява двора на лагера и се отправя към сградата на клиниката. Минава през главната врата и стаята със столовете, където вече седи човек с окървавен бинт на ръката, и влиза в самата клиника. Към него се обръщат четири лица - Кейт, Райли, Вини и Дрил.
- Идваш точно навреме - казва Райли.
Кейт отмества поглед встрани.
Пациентите идват. Счупени пръсти, болки в гърдите, изгаряния. Млад азиатец с порезни рани на гърдите и ръцете отказва упойка. Гледа сериозно на болката. Мъж, наръган с нож в рамото. Йохансен и Дрил, момчето с безизразното лице, го приковават на носилката, а Кейт затяга ремъците. Човекът крещи - пронизителни писъци, които нямат нищо общо с болката, докато успокоителните оказват въздействието си.
Йохансен прави каквото му кажат и когато му кажат и си намира работа през останалото време. Носи и държи разни неща и завързва пациенти. Дава болкоуспокояващи, слага шина на счупен крайник, почиства и превързва рана. Помага на Вини да измие стаята, която използват за морга, и блокира удар, насочен към главата на Райли. Не обръща внимание на умората и болките. Знае, че го проверяват.
От време на време улавя Кейт, Райли или Вини, че го наблюдават, и погледът винаги е един и същ. Те се питат за него.
И Дрил го гледа, но никой не знае какви мисли се въртят в главата му.
Бронираните линейки пристигат с полицейски ескорт малко след осем сутринта.
След като са натоварени и потеглят, Йохансен се нарежда на опашка да си вземе душ и после яде заедно с Райли и Вини. Няма следа от Кейт, само мръсна чиния в умивалника в кухнята. Дрил се храни на леглото си. Вини отново им разказва за кучето си и че скоро ще бъде на свобода. Йохансен измива чинията си и след това Райли го повежда през двора, за да се срещне с човек, който му продава фонокарта на двойна цена.
Йохансен използва телефонния автомат в чакалнята и се обажда по една от сигурните линии. Номерът е непроследим.
Той набира цифрите, подготвяйки се за въздействието на гласа на Карла, но се свързва с автоматичното съобщение на телефонния секретар.
Йохансен говори кратко. Добре е и всичко ще бъде наред. Този е номерът, на който могат да се свържат с него.
- Кажи на татко - завършва той и затваря.
Райън Джаксън има баща. Не са разговаряли от години, но това няма значение.
Той се връща в клиниката.
Кейт седи на високо столче до плота. Пред нея на дълга ивица синя хартия са наредени хирургични инструменти - клампи, форцепси, ножици, триони, скалпели и нещо извито, на което Йохансен не знае името. Той влиза, но тя не вдига глава. Ръката й се протяга над листа. Кейт взима скалпел и острието проблясва на светлината.
- Е, ти се върна - монотонно отбелязва тя.
- Искам да бъда полезен - отговаря Йохансен.
- Вече го каза. - Кейт оставя скалпела много прецизно върху синята хартия. - Не се ли тревожиш какво е намислил за теб Брайс? Той не е известен с търпение.
- Ще иска публика.
- Да.
Тя взима клампа и пак я оставя. Разговорът е приключил.
Йохансен се качва горе в спалното помещение. Леглото му е както го е оставил. Съблича се набързо и се мушва под завивките.
„Тя го е заслужила" - бе казал Филдинг.
Йохансен трябва да спечели доверието й, да я накара да говори.
Не знае откъде да започне.
Той все още лежи буден, когато чува стъпките на Кейт нагоре по стъпалата, през вратата и по пода горе. Вратата й се отваря и затваря. След няколко минути започва драскането - бавно и внимателно. Този път продължава само няколко секунди.
Йохансен дреме, когато от горе се разнася вик - раздиращ, пронизителен звук. Извисява се и утихва.
Той скача, излиза от стаята и хуква през кухнята, когато тих глас зад него казва:
- Остави.
До преградата стои Райли.
- Тя сънува кошмари - добавя той. - Остави я.
Йохансен се връща в леглото си, лежи буден и гледа прашинките, които се преобръщат на светлината, проникваща през картоните, заковани на прозорците.
Кейт не извиква втори път.
Трета част
Ден 12: неделя - ден 13: понеделник
Карла
Обаждам му се в четири и половина сутринта в неделя. Всеки друг може да търси непохватно телефона, замаян от съня по това време на денонощието, но не и той.