- Тя не се е самоубила. Изчезнала е седмици преди Коледа. На осми декември.
Датата беше в новинарските репортажи. На осми декември преди малко повече от година доктор Катрин Галахър подава заявление в лондонската болница, където работи, за отпуск по семейни причини, за да посети майка си, която била тежко болна. Доктор Галахър трябвало да се върне в отделението на Бъдни вечер и когато излязла от болницата на осми, на никого не минало през ума, че няма да я видят отново.
- Да - казва Елис, сякаш съм доказала неговото твърдение.
- Може да е искала да избегне навалицата и блъсканицата по Коледа. - Той млъква отново и ме гледа.
- Разкажи ми за нея.
- Какво искаш да знаеш? - Елис не звучи много отзивчиво. Търси какъв е моят интерес в този случай.
Трябва да се държа безразлично. Така е по-безопасно.
- Като начало, очаквали са я да се върне на работа на двайсет и четвърти, но е съобщено, че е изчезнала на двайсет и първи. - Елис повдига рамене. Копеле.
Опитвам пак.
- Пропуснала е ангажимент.
Той все още не реагира. Намира го забавно.
- Елис, заетите хора непрекъснато пропускат ангажименти. Това обикновено не задейства издирване от страна на отдел „Изчезнали лица".
Този път той не може да устои.
- Задейства, когато става дума за психиатъра ти, а ти имаш склонност към самоубийство.
Това не го пишеше в репортажите.
- Психиатър? Тя е посещавала психиатър?
Елис ме стрелка с поглед, преценявайки ме. Той е ченге и винаги очаква да го излъжат. Но сега изглежда доволен, че изненадата ми е неподправена.
- Човек на име Иън Грейвс. Имала е уговорен час за двайсети декември. И е била добър пациент, редовна, точна като часовник, не е пропускала сеанс и затова, когато не отишла и не му се обадила да промени часа си, той се разтревожил. Звънял на мобилния и на домашния й телефон, но тя не отговорила. Отишъл в апартамента й, но никой не отворил. Щял да провери и на работното й място, но се оказало, че го е излъгала. Казала му, че работи в някаква рекламна агенция. Не искал шефовете й да разберат, че може да си среже вените. - Елис тихо изсумтява. - Все пак Грейвс ни се обади. Безпокоял се за безопасността на пациентката си. Каза, че има риск тя да се самоубие. Искаше да го приемем сериозно. Знаеш какви са психиатрите. Винаги се тревожат за отговорността и се страхуват някой да не ги даде под съд. Той съобщи на нас и проблемът стана наш. - Елис млъква и изпива утайката от дъното на чашата си. - Разбира се, бързата проверка установи, че тя е лекарка. Обадихме се в болницата и ни казаха, че си е взела отпуск по домашни причини. Майка й била на смъртно легло. Тогава ни се стори логично. Най-близкият ти и скъп човек бере душа и ти не винаги се сещаш да провериш календара с ангажиментите си. Майката е в старчески дом в Кент. Страда от алцхаймер. Обадихме се там. - Той се усмихва, но мрачно. - И майката е добре. Пълно куку, но добре. Не бяха виждали доктор Галахър повече от месец.
- И започнахте разследване за безследно изчезнало лице?
- Не. Търсим труп. - Елис се оглежда наоколо, търсейки кошче за отпадъци, вижда го и изхвърля в него чашата си.
- Толкова сигурен ли беше Грейвс?
Той кима.
- Всички смятат, че е свръхдоза. Това пасва на метода на действие, нали? Фермерите се самоубиват с огнестрелно оръжие, пътниците се хвърлят под влака, а лекарите се натъпкват с опиати, най-често вкъщи или в колата си. Изпратихме екип да огледа дома й. Живеела е сама. В Уопинг, в един от новите блокове. Хубаво жилище, макар и малко... - Елис търси подходяща дума - бездушно. Поща, натрупала се от две седмици, но нямало труп, нито предсмъртно писмо. Не са били взети дрехи, само палтото и чантата й. Паспортът й бил в едно чекмедже, а колата й - на улицата пред блока.
- Банкови сметки? Кредитни карти?
- Кредитната й карта е използвана за последно предишния уикенд. За последен път е теглила пари на седми. Сто лири. Не биха й стигнали за дълго. Последните телефонни обаждания на мобилния и стационарния й номер са вечерта на седми. За последен път е видяна на осми вечерта в осем и петнайсет. На вратата на жилищната сграда има охранителна камера. Върнала се в дома си от болницата, преоблякла се и отново излязла.
- Съседите видели ли са нещо?
- Не. Нашите хора ги разпитаха. Половината дори не познали жената на снимката. Хубава жена, но затворена. Същото ни казаха и в болницата. Работела непрекъснато, но не била общителна. Имала колеги, но не и приятели. По-скоро „познати".