Забърках се с Томас Дру, преди да разбера кой е той и с какво се занимава. Вършиш такива неща, когато си на двайсет и три години и простодушен. Дру беше умен и имаше гладки ръце, проницателния поглед на шарлатанин и вяра в себе си, каквато не съм виждала в друг нито преди, нито след това. Запознахме се на купон в Кенсингтън и два часа по-късно бяхме в леглото.
След една седмица го попитах с какво се занимава. На табелката на офиса му пишеше само ДРУ.
- С разследвания - усмихна се той.
Един месец след като започнах да работя за него - рутинно наблюдение, основни информационни технологии и да отговарям на телефона, аз осъзнах какво точно прави Дру - мрежата, която изгражда, и клиентелата му.
Година по-късно вече я познавах по-добре от него.
Той имаше счетоводител на име Алекс Крейги, с неопределена възраст някъде между трийсет и петдесет години, с черен костюм, мълчалив и потаен. Мислех, че не ме харесва много. Моят съюзник беше Роби - мъж, подобен на стафордшърски бултериер, с мускулесто телосложение, генетично лоялен и опасен в схватка. Той беше служил като момче за поръчки при една от старите престъпни фамилии от Ийст Енд но се бе отказал от този живот, когато жена му починала, оставяйки го да се грижи сам за седемгодишния им син. Роби беше шофьор на Дру и се занимаваше със следене и от време на време употреба на сила. Той и аз веднъж се целунахме в колата по време на операция по наблюдение в онези първи дни. Това беше по чисто професионални причини, но когато искам да го поставя в неудобно положение, аз все още му го напомням.
И после един ден не можахме да намерим никъде Дру. Информацията, която той беше дал за един банков обир, се оказа неточна и загинаха двама души, застреляни от полицията, а прочут лондонски гангстер беше на път да понесе последиците.
Дру беше избягал.
Роби ме посъветва да се махам оттам. Изпратих го вкъщи при сина му. Очаквах, че и Крейги ще офейка - ще пъхне купчина финансови документи в куфарчето си и ще замине, но му прави чест, че когато аз реших да отстоявам позициите си, той остана.
Не винаги сме на едно мнение, нито тогава, нито след това, но преди година, когато реших, че е време да се доверя на друг да върши ежедневното ръководене на групировката, за да сведа до минимум риска и да си живея живота, разполагах само с него. Крейги познава източниците ми, плаща на доставчиците ми и ме изолира от клиентите. Той осигурява невидимостта ми, пази чисти ръцете ми и се грижи за безопасността ми. Държи ме далеч от хора като Саймън Йохансен. Поне на теория.
В дъното на склада е тъмно, когато пристигам в петък, но аз знам пътя. Познавам всяко едно от местата ни за срещи, защото аз съм ги избирала. Влизам почти безшумно и минавам покрай човека на пост. Чува се само леко изскърцване на вратата и тихи стъпки, но въпреки това Крейги се обръща и се намръщва. Когато ме вижда, продълговатото му лице леко се изкривява на една страна - може би от любопитство или ме преценява, но той не казва нищо. В момента е ред на друг да задава въпроси.
Пред нас и отделен от нас с редица ярки лампи, насочени право към него, с наведена глава седи висок мъж на шейсет и няколко години. Лактите му са на коленете, а ръцете висят отпуснати. Слаб е, прошарената му коса е добре подстригана и дрехите му са небрежно елегантни и скъпи. Хубав е, но с черти на ястреб. В някоя телевизионна драма би играл ролята на праведен патриарх или на застаряващ генерал, предвождащ хората си в последна битка. Но това място и всичко, което му е коствало, за да дойде тук - качулката, микробусът и претърсванията - е подронило достойнството му. Лицето му е подпухнало и сбръчкано и той се поти. Долавям отчаянието му въпреки уханието на скъпия му одеколон.
- Напуснах. Почувствах, че е време да променя нещата - казва той, но гласът му трепери.
- Напуснали ли сте, господин Хамилтън? Или са ви помолили да се дръпнете настрана, докато нещо гадно бъде заметено под килима? - Крейги се държи като син на проповедник и говори с акцент от Източен Килбрайд в Шотландия. В такива моменти си мисля, че в безпощадната му душа няма капка милост. - Ще трябва да ни дадете по-добро обяснение.
Хамилтън не отговаря. Сигурно съзнава, че това е част от цената, която трябва да плати. Но Крейги не го прави от жестокост. Пълно разкриване. Ние винаги настояваме за пълно разкриване. Трябва да сме сигурни с кого си имаме работа.
- Хайде да преговорим историята. Напуснали сте работата си, без да сте направили нищо лошо, без да имате вина за нищо, нито петно в досието, и сте зарязали тлъста пенсия. Нямате мръсни тайни и никой не ви изнудва. И въпреки всичко идвате тук и предлагате куп пари в замяна за нов живот. Хората правят това само когато бягат, господин Хамилтън. Въпросът е от какво бягате? - Крейги прави пауза. - Е?