За момент обаче нека прескочим напред във времето. След огледа на съдебния следовател в страноприемницата „Препускащи коне“ (вече разрушена, но навремето си, намираща се на ъгъла на Апър Фишър Роу до моста Хайт в Оксфорд) четиримата мъже от екипажа на „Барбара Брей“ били директно обвинени в убийството на Джоана Франкс и незабавно въдворени в недалечната оксфордска тъмница. На предварителния процес, състоял се по време на лятната съдебна сесия в Оксфорд през август 1859 година, срещу тях били повдигнати три обвинения: за предумишлено убийство на Джоана Франкс с последвало хвърляне на тялото й в Оксфордския канал; за изнасилване на гореспоменатата, като срещу отделните затворници е имало отделни обвинения за това, кой е бил главният извършител на въпросното престъпление и кои са били съучастници или подстрекатели; трето — кражба на различни вещи, собственост на съпруга й. Членовете на екипажа до един отказват да се признаят за виновни и по трите обвинения. (Уутън, момчето, което първоначално също е било обвинено, не е фигурирало в окончателния вариант на обвинителния акт).
Мистър Уйлямс — прокурорът, заявил, че първо ще изложи обвиненията в изнасилване. След приключване на пледоарията му обаче, Съдията (негово превъзходителство мистър Трейерн) решава, че липсват достатъчно убедителни доказателства за доказване виновността на подсъдимите за извършването на това престъпление и в резултат на това Съдебните заседатели са посъветвани да излязат с присъда „Невинен“ по горното обвинение. Тогава мистър Уйлямс отправил искане Съдът да отложи делото по обвинението в убийство до следващата съдебна сесия на основание факта, че един важен свидетел — Джоузеф Джарнъл, техен бивш съкилийник от оксфордския затвор, осъден за двуженство, не може да бъде изслушан пред съда, докато не получи разрешение от държавния глава. Станало ясно, че Олдфийлд, капитанът на лодката, е направил някакви много интересни признания пред Джарнъл по времето, когато двамата лежали в една и съща килия. Макар че защитникът на Олдфийлд се борил настойчиво срещу това искане, Съдията Трейерн в края на краищата се съгласил на предложеното отлагане.
Съдията, назначен за втория процес, проведен през април 1860 година, бил мистър Огъстъс Бенъм. В околността вече имало силно изразени настроения и улиците, водещи до съда в Оксфорд, били задръстени от враждебно настроени тълпи. Случаят бил събудил също и значителен интерес сред мнозина представители на адвокатската професия. Тримата затворници се явили на подсъдимата скамейка облечени в жакетите с кожени колани, носени обикновено по онова време от лодкарите по канала и били обвинени, както му е редът, в „предумишлено убийство, като са хванали, блъснали и хвърлили въпросната Джоана Франкс в Оксфордския канал, като по тази причина тя се е задавила, задушила и потънала“. Какво точно, питаме се ние, се е случило през тези няколко последни, фатални мили над отсечката от Оксфордския канал, известна като „Канала на херцога“? Трагичната история скоро започнала да се разбулва. Има предостатъчни основания да се счита, че пътуването от Престън Брук надолу до началото на Оксфордския канал при Хоксбъри било сравнително спокойно, макар не след дълго да се разбрало, че Олдфийлд е седял с Джоана в кабината, докато баржата си е проправяла път през тунелите Нортуич и Хеъркасл. Обаче от момента, когато „Барбара Брей“ достигнала отдалечените шлюзи на разклонението Нептън на около тридесетина мили от Хоксбъри и на още петдесетина мили път до Оксфорд, в ситуацията настъпила промяна, и то (както ще видим) драматична промяна. Уйлям Стивънс — чиновник, отговарящ за водния път в „Пикфърд и компания“, потвърдил3, че „Барбара Брей“ пристигнала при шлюза в Нептън около 11 часа сутринта във вторник, 21 юни и че баржата престояла там всичко на всичко около един час и половина. „На борда имаше пасажер — една жена“ и тя незабавно се оплакала на Стивънс от „поведението на мъжете, с които е принудена да контактува“. Редно е било, признава той, да заведе оплакването на книга (в края на краищата, „Барбара Брей“ е била от контингента на „Пикфърд и компания“), но той не го сторил и се ограничил само да даде съвет на жената да се оплаче в седалището на компанията в Оксфорд, където ще и бъде предоставена възможността да се прехвърли на друг съд за последната отсечка от пътуването. Стивънс бил свидетел на една шумна препирня между Джоана и член на екипажа, и помнел, че чул Джоана да изрича думите: „Остави ме на мира — не искам да имам нищо общо с теб!“ Двама от мъжете (Олдфийлд и Масън — според него) държали един напълно безобразен език, макар че той се съгласил с адвоката на защитата, че по онова време езикът на всички лодкари бил също толкова непристоен. Това, което за Стивънс станало ясно от пръв поглед, бил фактът, че екипажът здравата е прекалил с пиенето и той споделил наблюдението си, че „те твърде свободно разполагали с алкохола, който се намирал като товар на лодката им“. Преди да отпътуват, жената се оплакала още веднъж от поведението на мъжете и Стивънс й повторил съвета си да помисли дали да не се прехвърли, когато баржата пристигне на пристанището на Оксфордския канал, където се предвиждало и частично разтоварване на стоката.
3
Много от фактите в това изложение са взети от съдебните регистри на съдебната сесия в Оксфорд през 1860 година и от стенограмите на онези части от процеса, които са отразени в списанието „Оксфордски дневник“ на Джаксън от април 1860 (passim)