Джордж Блоксъм, капитанът на пътуваща на север лодка на „Пикфърд“ свидетелствал, че спрял непосредствено до лодката на Олдфийлд точно под Айнхо и че, както си е обичаят, двата екипажа разменили по няколко реплики. Олдфийлд употребил за пасажерката на тяхната лодка изрази, които били абсолютно „отблъскващи“ и се кълнял с най-груби думи, че тази нощ ще й се случи нещо „или ще види тя Бърк“4, и добавил, че Олдфийлд бил много пиян, а Масън и Таунс също били „доста наквасени и двамата“.
Джеймс Робсън, пазач на шлюза при Сомъртън, съобщил, че той и жена му Ана, били разбудени около полунощ от някакъв писък на ужас, долетял откъм шлюза. Отначало те решили, че вероятно пищи малко дете, но когато погледнали от прозореца на кулата над шлюза, видели само неколцина мъже до баржата и една жена, седнала отгоре на кабината с провесени надолу крака. Три неща успели да си припомнят съпрузите Робсън от тази злокобна нощ и показанията им се оказали ключови в съдебния процес. Джоана крещяла с ужасен глас: „Няма да сляза! Не се опитвайте!“ После някой от екипажа извикал: „Пазете се от краката й!“ „Пазете се от краката й!“. А след това пътничката подхванала отново ужасените си писъци: „Какво направихте с обувките ми. О! Моля ви, кажете ми!“ Ана Робсън попитала коя е тази жена и някой от екипажа й отвърнал „Пътничка — не се тревожи!“, и добавил, че тя се разправя със съпруга си, който пътувал с нея на борда.
Колкото и неприветлива да се е видяла през тази нощ на Джоана високата кула при шлюза, изправена като часовой над черните води, тя й предлагала един последен шанс за живот — ако Джоана бе потърсила убежище зад нейните стени.
Но тя не отправила подобна молба.
Някъде по това време или малко след това, изглежда, уплашената жена предприела още една разходка по пътеката за теглене, за да избяга от пияните лодкари, но когато баржата преминавала през шлюза „Гибралтар“, тя почти сигурно е била обратно на борда. След което, и то съвсем скоро, тя трябва да е слязла (отново!), защото Робърт Бонд, моряк от речното корабче „Аймс“, дал показания, че я е разминал на пътеката за теглене. Бонд запаметил смайването си, че една тъй привлекателна жена е навън сама толкова късно и той си спомня, че я попитал дали всичко е наред. Но тя само кимнала забързано и отминала в нощта. Като наближил „Гибралтар“, Бонд срещнал лодката на Олдфийлд и бил запитан от един член на екипажа дали е срещнал някаква жена да върви по пътеката и лодкарят обяснил с най-груби думи какво възнамерява да стори с нея, веднъж щом тя му падне отново в ръчичките.
Оттук насетне никой освен злодеите от „Барбара Брей“ не ще види вече Джоана Франкс жива.
Глава единадесета
„Бога ми, Уотсън, ти напредваш изумително. Наистина много добре си се справил. Е, вярно, пропуснал си всичко съществено, но си налучкал метода“.
Както и при „Част първа“, докато четеше тъжния разказ, Морс се улови, че си прави някои бележки (наум този път). По някаква причина той смътно се чувстваше недоволен от себе си. Нещо непрекъснато се въртеше в ума му за „Част първа“, но за момента не можеше да разбере какво. Но то щеше да се избистри, след като препрочете още някоя и друга страница. Не бързаше за никъде, нали така? Изобщо не бързаше. Теоретичната задача, така внезапно занимала ума му, не бе нищо повече от едно невинно, никого неангажиращо забавление. И все пак съмненията не го оставяха на мира — възможно ли е човек, който и да е човек — да прочете тази история и да не се усъмни в едно-две твърдения, така уверено представяни от автора? Или в две-три? А може би в три-четири?
Какви са били нормално забавленията по канала за лодкарите като Олдфийлд по време на тези техни „продължителни престои“? Очевидно смяната на конете е било най-основното занимание в подобни случаи, но това едва ли е представлявало кой знае какво развлечение за душата. Отбивания в местните заведения за забрава? Твърде вероятен пристан за по-мощните в сексуално отношение, естествено. А пиене? Дали са си пропивали надниците тия лодкари в кръчмите с ниски тавани, отворени навсякъде по пътя им? Възможно ли е да не са? А и защо не? Какво друго са могли да правят? И макар питието (както обяснява носачът в „Макбет“) може би отнема от моженето, кой може да отрече, че то често засилва искането? Искането в случая да изнасилят красивата пътничка.
4
Бърк е престъпник, който бил екзекутиран тридесет години преди това, защото удушвал своите жертви и после продавал телата им за дисекция.