Тя прехвърли в ума си кратките реплики, разменени предишната вечер, когато той й бе кимнал (от разстояние два метра само):
— Чух, че работите в „Бодли“?
— Да!
— Може би — тоест не може би, а сигурно — е нахално, след като не се познаваме…
— …но искате да ме помолите да проверя нещо в библиотеката.
Морс кимна със завладяваща усмивка.
Тя вече знаеше, че той работи в полицията — подобни неща винаги се разнасят бързо по отделенията. Очите му бяха задържали погледа й за миг-два, но тя не успя да долови нито колко са сини, нито колко са властни те; видя само меланхолията и наранимостта им. И все пак усети, че тези негови особени очи някакси успяха да проникнат дълбоко, далеч навътре в душата й и харесаха това, което видяха.
„Ама че си глупачка“, скара се тя на себе си. Държеше се като подрастваща ученичка, замаяна от внезапна любов към учителя си. Но истината си оставаше истина — в момента тя бе готова дори да бяга в маратон с налъми заради побеляващия пациент в крещящата пижама, настанен в леглото непосредствено срещу баща й.
Глава тринадесета
Той не бе много конкретен и я затрудни донякъде да прецени точно какво му трябва: подробности относно всякакви осигурителни и застрахователни компании от средата на XIX век — особено, ако е възможно, за компании от Средна Англия. С известни прекъсвания на нея й отне час-час и нещо от предиобеда да намери съответните каталози и още един час, за да открие необходимата литература. Но до обед (за късмет!) приключи с издирванията, изпитвайки същото въодушевление както (предполагаше тя) и учените, потапящи се ежедневно в богатствата на нейната несравнима библиотека, за да извадят оттам миниатюрните зрънца злато. Тя бе открила един справочник, който й съобщаваше точно онова, което Морс (мъжът, нарушил спокойствието на ежедневието й) я бе помолил да намери.
Броени минути след дванадесет на обед в компанията на своя колежка тя се запъти към ресторанта „Кингс армс“ на ъгъла на „Холиуел стрийт“; в това заведение обикновено прекарваше приятно почти едночасовата обедна почивка на чаша бяло вино и сандвич със сьомга и краставички. Но когато се изправи и предложи да донесе по още една чаша вино, колежката й я изгледа с любопитство.
— Винаги си казвала, че две чаши те приспиват.
— Е, и?
— Значи и аз да дремна, така ли?
Те бяха добри приятелки и по всяка вероятност Кристин щеше да й разкаже в съкратен вариант за посещението си предишната вечер в „Джон Радклиф 2“, ако не се беше появила трета тяхна колежка. Оттам насетне трите скоро потънаха в щастливо оживен разговор за мебели и подредби на домове и промените във вноските на заемите за жилища в момента.
Или, за да бъдем по-точни, предимно две от тях потънаха в разговор. А тази, която бе най-малко оживената, след обеда свърши много по-малко работа от обикновено. След като грижливо снима на ксерокс находките си, тя откри, че брои минутите до края на работното време, защото гореше от нетърпение да демонстрира плодовете на своите търсения, а освен това просто… просто искаше да види отново този мъж. Това бе всичко.
В 18.30 часа, вече у дома си в селцето Блетчингтън, на няколко мили от Лондон по пътя към Отмур, тя бавно нанесе червен лак на гладко оформените си овални нокти и в 19.00 се отправи към болницата.
По свои причини и Морс очакваше втората си среща е Кристин Грийнъуей с не по-малко нетърпение. Предната вечер той незабавно бе оценил професионализма й от начина, по който тя изслуша молбата му и обмисли как би могла да бъде изпълнена. В по-личен план той забеляза също прямотата и интелигентността в очите й — сини почти колкото неговите — и кротката решителност на малката й уста. И така в 19.15 часа той бе седнал на акуратно подреденото легло, току-що измит, подпрян на възглавниците, пооредялата му коса сресана преди минута…, когато стомахът му изведнъж се почувства така, сякаш го прекарват през месомелачка. В продължение на две-три минути болката отказа да отпусне своите притискащи до прималяване клещи. Морс затвори очи и стисна юмруци с такава сила, че по челото му изби пот и е все още затворени очи отправи молитва към някого, когото и да е, независимо от скорошното си покръстване от агностик в пълен атеист.