Преди две години, в клуба на Оксфордската книжна асоциация той бе слушал как Магеридж проповядва със скръбен глас обезпокоителната философия на страховитата симетрия, според която дълговете и придобивките са неумолимо и завинаги балансирани в тефтера и когато човек се опита да си открадне тайно някое удоволствие, той съвсем наскоро ще се озове на опашката, чакащ да плати дълга си…, а почти винаги в сметката ще фигурира и солена надценка. Много нелепо е да се вярва (твърдеше мъдрецът), че хедонистите са щастливи хора!
О, боже мой!
Защо въобще му бе хрумнало да си доставя удоволствие с малката чашка? Таксата за греха бе смъртта, а и преживяването през нощта рядко си струва цената на сутринта (казват някои хора). Всички смъртни са вечно забързани (той знаеше това) по тясната пътека покрай огнената Геена към деня на Страшния съд, но днес бе готов да отправи молитва в неговия случай последните няколко крачки да се забавят с още една или две седмици.
После внезапно, така както бе дошла, болката изчезна и Морс отново отвори очи.
Часовникът зад бюрото на старшата сестра (според мрачния слух Неси щяла да застъпи на дежурство през нощта) показваше 19.30 часа и посетителите започнаха да пристигат един по един с даровете си, скрити в найлонови пликове от супермаркетите „Сейнсбъри“ или „Сейнт Майкъл“, а някои и с букети цветя за новопостъпилите.
Животът, уви, изобилства от разочарования и тази вечер времето на Морс се оказа окупирано от неочакван посетител. Понесла оклюмала китка бели хризантеми, една посърнала жена на средна възраст зае ключовата позиция на единствения стол, оставен до леглото му.
— Мисис Грийн! Колко любезно от ваша страна, че дойдохте!
Сърцето му се сви, а впоследствие почти отказа да бие, когато водената от дълга си икономка изказа недвусмислените си съмнения относно способността му понастоящем да се справя, без подкрепления отвън, с такива жизнено важни проблеми, като пешкирите, пастата за зъби, талка и чистите пижами (особено последното). Бе изключително мило от нейна страна (кой би могъл да отрече?), че е положила толкова усилия да го посети (със смяна на три автобуса, както Морс отлично знаеше), но той се улови, че напълно съзнателно се опитва да й внуши да стане и да се махне.
В осем и пет, след като пет-шест пъти бе повторила, че трябва да си върви, мисис Грийн се изправи на болните си крака, готвейки се да си тръгне, с указания как да се грижи за хризантемите й. И най-накрая, след милостиво кратък разказ за последното си посещение при ортопеда от „Бенбъри стрийт“, мисис Грийн напусна отделение 7С, едва стъпвайки на многострадалните си нозе.
Неведнъж, изправена до леглото на баща си в изпълнение на роднинските си задължения, Кристин Грийнъуей се бе извръщала към него и на два-три пъти погледите им се бяха срещнали: нейният полуусмихнат с разбиране, този на Морс — пълен с цялата безпомощност на неподвижно приклещен кит.
Точно когато мисис Грийн се надигна, един от облечените в бяло консултанти, придружен от дежурната сестра реши (крайно несъобразително) да отдели десетина минути от времето си на Грийнъуей-баща и след това е няколко приглушени реплики да довери здравната си прогноза на Грийнъуей-дъщеря. А за Морс тази пауза в разписанието на вечерта започваше да става почти толкова влудяваща, колкото и очакването да получиш закуска в някой хотел от рода на онзи от филма „Фолти Таурс“.
След това дойде Луис.
Не бе имало случай досега Морс така да се разочарова от появата на своя сержант; но той действително бе поръчал на Луис да вземе пощата от апартамента и сега получи няколко плика и две съобщения: обувките му (вторият чифт) вече били готови и можел да си ги получи от „Гроув стрийт“; талона на колата му трябвало да се подмени в следващите двадесет дни; невъзможно скъпа книга на тема „Разпространението на класически ръкописи“ го очаквала в книжарницата на „Оксфорд Юнивърсити прес“; сметката на водопроводчика за поправка на повредения кран на тръбата все още не била платена; Вагнеровото общество желае да се осведоми дали би искал да се включи в благотворителната лотария за билети за „Байройт“ и Питър Имбърт го канеше един уикенд през следващата година на симпозиум в Хедън да изнесе лекция за престъпността в малките градове. Обичайната кореспонденция: тя бе горе-долу огледало на живота му — половината бе наред, а другата половина би желал да забрави.