— Ще проверите ли?
— Няма да забрава!
После веднага си тръгна и само ароматът на някакъв скъп парфюм остана да витае около леглото.
— Просто се чудя — каза Морс, почти разсеяно, докато Луис заемаше мястото на Кристин в пластмасовия стол — просто се чудя кой номер обувки е носила Джоана Франкс. Допускам, разбира се, че са имали номера на обувките по онова време. Това не е съвременно изобретение като женските чорапогащи, нали? Номерата на обувките имам предвид. Как смяташ, Луис?
— Искате ли да ви покажа точно кой номер е носила, сър?
Глава двадесет и пета
Тези, които не са в състояние да извършат големи престъпления, не могат лесно да подозират и другите в такива.
Колегите на Морс от полицията неизменно му приписваха висока интелигентност от вида, който рядко изплува на повърхността в потока на човешките дела и който почти винаги му даваше над миля преднина при започване на което и да е криминално разследване. Каквато и да бе истината по тоя въпрос, самият Морс знаеше, че една дарба никога не бе притежавал — умението да чете бързо. Следователно трябва да се отбележи, че тая вечер той употреби невероятно много време, след като Кристин и Луис си бяха отишли, млякото „Хорликс“ изпито, хапчетата взети и инжекцията поставена, да прочете фотокопираните колони от списанието на Джаксън „Оксфордски дневник“. Кристин не бе споменала, че след като написаните на ръка бележки й се бяха сторили незадоволителни, тя се бе върнала в Централната библиотека в ранния следобед и бе успяла да убеди един от далечните си познати да й разреши да пререди опашката и да преснима материалите направо от обемистите оригинали. Не че Морс, дори и в случай, че знаеше, би демонстрирал някаква изключителна благодарност. Една от неговите слабости бе склонността му да приема лоялността, без изобщо някога истински да разбира, и дума да не става да оцени, жертвите, които тя често изискваше.
В детството си, когато го развеждаха по разни археологически обекти, Морс никога не бе могъл да сподели изблиците на нечие фанатизирано превъзнасяне пред няколко разпадащи се римски тухли. Дори по онова време не самите материални археологически находки, а писаното за тях бе възбудило любопитството му и бе допринесло за последвалото негово възхищение от древния свят. Трябваше да се очаква следователно, че макар и твърде необикновеното откритие на Луис да бе единственото и най-драматично постижение в мнимия процес, тъжната гледка на чифт съсухрени обувки и още по-потискащият чифт смачкани дамски гащи ще охладят малко ентусиазма на Морс. Поне за момента. Що се отнася до даровете, получени от Кристин обаче, колко чудно привлекателни и навеждащи на размисъл бяха те!
От данните във вестниците скоро стана ясно, че полковникът не бе пропуснал нито една очевидно значима подробност. Все пак, както при повечето криминални случаи, именно на пръв поглед незначителни, случайни, почти нямащи никаква връзка помежду си подробности можеха да променят в един миг тълкуването на установени факти. А тук имаше доста подробности (неизвестни на Морс досега), които го караха да повдига вежди на повече от милиметър нагоре.
Първо, като четеше между някак замазаните редове на фотокопираните материали, му ставаше доста ясно, че обвинението в кражба вероятно било оттеглено при първия процес поради факта, че свидетелските показания (наличните) сочели предимно младежа Уотън, следователно било необходимо завеждането на индивидуално дело, и то срещу малолетен. Ако някой от останалите членове на екипажа е бил замесен, то най-вероятно това е бил Таунс (човекът, депортиран в Австралия) и съвсем сигурно очевидно никакви доказателства не можели да бъдат приведени против двамата впоследствие обесени за убийство мъже. Тогава какво би могло да бъде това нещо, което с жаден поглед младежът е търсил да открадне от багажа на Джоана Франкс? Свидетелските показания не даваха никакъв ясен отговор. Но положително имаше едно нещо, по което крадците предимно си падаха, независимо дали през 1859 или 1989 година: парите.
М-м-м…
Второ, съществуваха достатъчно доказателства от онова време, които навеждаха на мисълта, че именно Джоана вероятно е издържала семейството при втория си брак. Каквото и да бе я накарало да се влюби силно в Чарлз Франкс, коняр от Ливърпул, именно Джоана бе молила настоятелно новия си съпруг да не пада духом по време на сполетелите ги неудачи през ранните месеци на техния брак. Откъс от писмо до Чарлз Франкс всъщност бе прочетено в съда вероятно (както Морс виждаше нещата) в подкрепа на факта, че по-скоро Чарлз, изглежда, е бил на ръба на психическо разстройство, обратно на твърденията на лодкарите, че Джоана е била побъркана: