— Не!
Той бързо взе ножа.
— Не?
— Просто — продължи той, — просто лицето й, такова… ами… станало е синьо!
— Мислех, че мъртвите обикновено побледняват… — прошепна Джоана.
Мъжът се покачи на капрата и я изтегли при себе си, преди да изчезне за малко в тъмнината на покритата кола, където, като държеше фенера доста встрани от лицето, повдигна полите на мъртвата жена и със сръчността на хирург направи разрез, дълъг около петнадесетина сантиметра отпред на памучните й гащи с дълги крачоли.
Мъжът тъкмо подаваше на Джоана две бутилки доста тъмна на вид бира „Ранинг Хорс“, когато почувства ръката й здраво да стиска рамото му и да го разтърсва, разтърсва, разтърсва…
— Малко супа, мистър Морс? Беше Вайълет.
Глава двадесет и осма
Лъжливостта е система, в която живеем. Единият изход е пиянството, другият смъртта.
Рапортът бе редовно събитие във всички отделения в болницата „Джон Радклиф 2“. Той се провеждаше при поемане на дежурството от всяка следваща смяна и представляваше съвещание на болничния и медицински персонал. В няколко от отделенията краят на седмицата бе възможност за някои от изтъкнатите консултанти и друг висш медицински персонал да съсредоточат вниманието си върху такива странични неща като каране на лодки и „БМВ“-та. Но в много от предхирургичните отделения, като Отделение 7С, рапортите си вървяха съвсем по същия начин, както в останалите дни, както и през тая втора неделя от престоя на Морс в болницата.
Всъщност съвещанието в един часа на обяд се отличаваше с голяма посещаемост: старшият консултант, един младши лекар, старшата сестра Маклийн, сестрата на отделението Стантън и две стажантки. Струпала се в малката стая на старшата сестра, групата методично преценяваше пациентите в отделението, накратко обсъждаше случаите, които се подобряваха, влошаваха, прогнозите, лечението и свързаните с това проблеми.
Очевидно Морс вече не представляваше голям проблем.
— Морс!
Лека усмивка се появи на лицето на консултанта, когато му подадоха съответните бележки по епикризата.
— Той се възстановява много добре — потвърди старшата сестра със закрилническия тон на майка на родителска среща, когато й съобщават, че детето й не учи достатъчно старателно.
— Някои от нас — сподели консултантът (като върна епикризата) — биха искали да убедят тия закоравели пиячи, че водата е чудесно нещо. Аз разбира се, не бих се опитал да убедя вас, сестра, но…
За един-два мига бледите бузи на старшата сестра Маклийн се покриха с ярко-розова червенина, а една от стажантките едва успя да прикрие доволната си усмивка, предизвикана от смущението на драконката. Но колкото и да бе странно, другата, Хубавата Фиона изведнъж забеляза такива черти и руменина върху лицето на старшата сестра, които го направиха да изглежда почти красиво.
— Той, струва ми се, не пие толкова много, нали? — предположи младият лекар, като плъзна поглед върху изобилието от подробни бележки, няколко от които написани от самия него.
Консултантът изсумтя презрително.
— Глупости!
Той леко перна с пръст заблуждаващите листове хартия.
— Мръсен лъжец, нали? Пияници и диабетици! — той се обърна към младия лекар. — Мисля, че и друг път съм ви го казвал, нали?
Простимо бе, че за няколко мига едва доловима усмивка се появи на устните на старшата сестра Маклийн, а бузите й си бяха възвърнали обичайната бледност.
— Той не е диабетик — започна младият лекар.
— Давам му още две години!
— Обаче наистина се оправя.
Младият лекар (и с право) бе твърдо решил да поиска да му се признае някаква малка заслуга за доста задоволителното преминаване на главния инспектор Морс през системата на националното здравеопазване.
— Голям късметлия! Дори и аз смятах да изрежа половината му карантии!
— Поначало трябва да е доста здрав човек — допусна старшата сестра, която вече напълно си бе възстановила самообладанието.
— Предполагам, че е така — отстъпи консултантът, — като изключим стомаха, белия дроб, бъбреците, черния дроб — особено черния му дроб. Може да изкара до шестдесетте, ако прави каквото му казваме — в което се съмнявам.
— Да го подържим още няколко дни?
— Не! — реши консултантът, след кратко мълчание. — Не! Изпратете го в къщи. Жена му сигурно ще се грижи за него не по-зле от нас! Амбулаторно лечение и след две седмици при мен на проверка. Окей?
Айлийн Стантън тъкмо се канеше да поправи фактическата грешка на консултанта, когато една сестра се втурна в стаята.