Всичко стана много бързо. Малвъни бе заповядал на двамата мъже, натоварени със задачата, да изкопаят правилен четириъгълник на изток до единствената плоча; бяха изкопали по-малко от метър, когато една от лопатите удари на нещо, приличащо по звук на дърво и скоро се разкри, че е дървен ковчег. Когато всичката пръст бе изкопана и струпана от двете страни на продълговатия трап, Морс и Малвъни видяха обикновен капак на ковчег без завинтена на него табела е име. Дървото — дъски от бряст с дебелина около два сантиметра, с жлебове в горния край изглеждаха доста изкорубени, но в прилично състояние. Нямаше смисъл да се вади целият ковчег и Морс, проявявайки отново вродения си ужас от трупове, мълчаливо отклони честта да отмести капака.
Малвъни, стъпил непохватно от двете страни на дупката, целите му обувки полепнали с кал, се наведе и дръпна горния край на капака, който лесно подаде. Очевидно металните винтове отдавна се бяха разпаднали. Докато дъската бавно се отместваше Малвъни видя, както междувпрочем и Морс, че от вътрешната страна на капака висеше белезникав мъх, а и в самия ковчег покрова, или това, което бе служило за покривало, бе обвито със същия пълзящ бял мъх.
По краищата на дъното на ковчега ясно се виждаше настилка от кафеникави влажни дървени стърготини, които изглеждаха толкова пресни сякаш лежащото върху тях тяло бе погребано предния ден. Но какво тяло?
— Чудесно са запазени, нали cop? От торфа ще да е.
Това бяха думи на първия гробар, изглежда по-силно впечатлен от удивително запазените дървени стърготини, отколкото от липсата на каквото и да било тяло. Защото ковчегът не съдържаше никакво тяло. В него имаше навит килим, зеленикав на цвят, дълъг около метър и петдесет и пет, загънат около, както се оказа, половин дузина изкопани с лопата квадратни чимове торф.
Нямаше никаква следа от Донаван — нямаше дори парченце от последната рекламна листовка на най-великия човек на света.
Глава тридесет и шеста
Знанията на човек умират с него; дори и споменът за добродетелите му избледнява, но дивидентите от завещаните от него ценни книжа могат да послужат да се запази жива паметта му.
През дните, последвали завръщането му от Ирландия, Морс се почувства до известна степен в по-добра форма и много скоро, по негова преценка поне, успя да си възвърне силите и свежия външен вид, което неговият лекар изтълкува като здраве. Морс не искаше повече.
Неотдавна си бе купил старата плоча на Фуртвенглер със записа на „Ринг“ и през часовете на блажена наслада, което това изпълнение му доставяше, значението на случая Джоана Франкс и неясните обстоятелства на „Загадката на пътеката за теглене“ леко избледняваха. Всичко това му бе донесло развлечение и забавление, но с него вече бе свършено. Деветдесет и пет процента сигурен (както междувпрочем беше), че през 1860 година са били обесени не тия, които трябва, той очевидно не можеше да направи нищо повече, за да разпръсне обезпокояващите пет процента съмнение.
Коледа бързо приближаваше и той бе доволен, че уморителното влачене по магазини щеше да му се размине — не му се налагаше да купува нито чорапи, нито парфюм. Получи половин дузина картички, две покани за вечер на чашка и една покана от болницата „Джон Радклиф 2“.
Коледно увеселение
За сестрите на болницата „Джон Радклиф“ ще бъде удоволствие да ги удостоите с присъствието си вечерта на 22 декември петък от 20 часа до полунощ в общежитието за медицински сестри, Хедингтън хил, Оксфорд. Дискотека, възхитителни напитки и закуски, невероятно забавление! Моля, заповядайте! Неофициално облекло. Моля отговорете.
Напечатаната покана бе подписана със синя химикалка: „Отделение 7С“ — последвано от „Целувки“.
Беше петък, 15 декември, седмица преди планираното увеселение, когато погледът на Морс бе привлечен от името в колоната за некролози в „Оксфорд таймс“:
Денистън, Маргъри — на 10 декември почина спокойно в дома си в Уудсток, на 78 г. Тя пожела тялото й да бъде предадено за научни изследвания в областта на медицината. Дарения се приемат с благодарност в памет на починалия полк. У. М. Денистън, от Клуба на Британския легион, Ламбърн.
Морс си спомни единствения път, когато се бе срещнал със странната стара дама, толкова горда с произведението на съпруга си — произведение, породило у Морс такъв невероятен интерес, произведение, за което дори не бе платил. Той подписа чек за 20 лири и го пъхна в евтин кафяв плик. Имаше под ръка обикновени и луксозни марки, но избра обикновена: в края на краищата не беше въпрос на живот и смърт.