Буквата „Д“!
Даниел!
Линийките вдясно изглежда отбелязваха височината на Даниел Карик и ако това бе така, то тогава тези вляво принадлежаха на Джоана Франкс!
— И ти ли си мислиш същото, Луис?
— Предполагам, че да, сър.
— Джоана се е омъжила през 1841 или 1842 година
— Морс говореше колкото на себе си, толкова и на Луис — и това точно съвпада, тъй като измерванията приключват през 1841 година и при това тя е била със същия ръст, както през 1840 година. А по-малкият й брат Даниел постепенно я е застигал — те са били почти еднакви на ръст през 1836 година, а през 1841 година той е бил с няколко сантиметра по-висок.
Луис не можеше да не се съгласи.
— А и естествено е да са подредени така, сър, нали? Първо Джоана и след нея брат й, вдясно от нея.
— Да-а-а.
Морс взе бялата рулетка и я пусна да се размотае до пода.
— Това мери само до метър и петдесет и пет.
— Не мисля, че ни трябва по-дълга, сър.
Луис беше прав. Докато Морс държеше нулевия край на рулетката до предполагаемия горен край на измерванията на Джоаниния ръст, Луис освети с фенерчето долната част и коленичи на мръсните червени плочки. Не! Естествено нямаше нужда тук от по-дълга рулетка, тъй като премерената височина бе само метър и четиридесет и пет сантиметра, а както бе известно на Луис, жената, извадена от „Канала на херцога“, е била метър и шестдесет и два сантиметра — почти седемнадесет сантиметра по-висока от Джоана, когато тя е напуснала „Спринг стрийт“, за да се омъжи! Възможно ли е — дори ако допуснем, че стават чудеса — тя да е израснала със седемнадесет сантиметра между двадесет и първата и тридесет и осмата си година? Той изказа гласно мислите си:
— Не смятам, сър, че една жена би могла…
— Не, Луис — и аз също не смятам! Ако не е невъзможно, то поне със сигурност е без прецедент.
— Така че сте прав, сър…
— Без сянка от съмнение ли? Да, мисля, че да.
— Без никакво съмнение? — попита Луис тихо.
— Предполагам, винаги ще присъства онзи един процент съмнение за повечето неща.
Щяхте да сте по-доволен обаче, ако…
Морс кимна:
— Ако бяхме намерили само още нещо мъничко, да. Нещо като „Дж.“ тук на стената или… Не знам.
— Тогава, значи, няма какво повече да търсим тук, сър?
— Сигурен съм, че няма — каза Морс, — но едва след като съвсем мъничко се поколеба.
Глава четиридесета
Земята е кръгла и мястото, което ни се струва, че е краят, може също така да е просто началото.
Въпросът прозвуча като антикулминация:
— Сега какво, сър?
Морс не знаеше, а и мислите му бяха далече:
— Било е извършено много отдавна и при това доста зле — каза той бавно.
Което несъмнено представляваше едно правилно мнение, но едва ли бе отговор на въпроса. Луис настоя на своето — резултатът бе, че двамата заедно потърсиха бригадира на обекта, на когото, след като показа служебната си карта, Морс предаде своите инструкции относно недвижимия имот, намиращ се на „Спринг стрийт“ № 12, и се постара неговите желания да прозвучат като заповеди, зад които стоят внушаващите страхопочитание ръководни органи, отговарящи както за MI5, така и за MI6, като специално наблегна, че незабавно трябва да се направят серия снимки на стената в антрето. Ами да, бригадирът смяташе, че не би му представлявало трудност да се погрижи за всичко. Всъщност той самият доста умело боравеше с фотоапарат, както не-съвсем скромно заяви. После, след като Луис вече бе върнал фенерчето и рулетката на изглеждащия малко озадачен стопанин, следобедните събития приключиха.
Беше шест без пет, когато най-сетне Луис се опита отново да подкара колата и да се измъкне от територията на Дерби (Север), за да се отправи към отбивката А52 от M1 (Юг). В шест часа вечерта Морс се наведе напред и включи радиото в колата, за да чуе новините. Както и да се погледне, изтичащата година бе една от тежките, изпъдена с болести, глад, самолетни и железопътни катастрофи, една експлозия на нефтена платформа и земетресения с различна сила. Но поне от обедния бюлетин в един часа досега не се съобщаваше за нито една космическа катастрофа и Морс загаси радиото, осъзнал изведнъж колко е напреднало времето.
— Луис, знаеш ли, че вече всичко е затворено?
— Нищо подобно, сър.