Луис се представи на сестра Маклийн в 19.30 часа и бе пропуснат през нейната митница с кимване, без усмивка, но и без да му се налага да декларира картичката с благопожелания (от секретарката на Морс), тубата ментова паста за зъби (от мисис Луис) и чистия пешкир (от същия източник). Доволни, двамата побъбриха за това-онова десетина минути и Луис остана с твърдото впечатление, че шефът му бързо се възстановява.
Красивата Фиона се появи за миг към края на визитата, оправи възглавниците на Морс и постави кана студена вода на шкафчето му.
— Хубавица — изкоментира Луис.
— Ти си женен мъж, забрави ли?
— Четохте ли нещо? — Луис кимна по посока на шкафчето.
— Защо питаш?
Луис се ухили:
— Ами жената… тя се чудеше дали…
— Преполовил съм я, предай й. Чете се на един дъх.
— Не говорите сериозно…
Морс се засмя — истински, безгрижно, без болка. Хубаво бе Луис да е наоколо. Донякъде озадаченият Луис се зарадва, че намира страдалеца в толкова добро настроение.
Внезапно досами леглото, в долния му десен край изгря касинката на сестра Маклийн.
— Кой донесе каната с вода? — попита тя с мекия си, но в същото време страховит глас.
— Всичко е наред, сестра — започна Морс — докторът каза, че…
— Сестра Уелч! — Зловещо тихите думи се чуха ясно в отделението и Луис се вторачи в пода, измъчван от притеснения, докато стажантката сестра Уелч се приближи предпазливо към леглото на Морс, където получи строга забележка от висшестоящата инстанция. Неограничено количество течности пациентът можел да получи едва следващата заран — но не преди това. Стажантката не е ли прочела назначенията? Не й ли е ясно, че никоя болница не може да функционира нормално при такава разпуснатост? И ако в този случай това не изглеждало чак толкова важно, не й ли било ясно, че в следващия може да бъде въпрос на живот и смърт?
Още едно неприятно изживяване. На Луис продължаваше да му нагарча, когато след няколко минути се сбогува с шефа си. Самият Морс бе останал мълчалив по време на случилото се и не проговори и сега. Никога, мислеше си той, никога не би се скарал така грубо на свой служител пред външни хора; но веднага с разкаяние си припомни, че доста често вършеше именно точно това… Все едно, той с удоволствие би разменил няколко думи със скастрената Фиона, преди да свърши смяната й.
В момента в отделението практически нямаше никой. Етиопският атлет обикаляше отново из болницата. Двама от другите пациенти бяха успели да стигнат някак до тоалетните. Само една жена на около тридесет — стройна, привлекателна русокоса жена (Морс допусна, че е дъщерята на Уолтър Грийнъуей, и се оказа прав), все още седеше до баща си. На влизане бе погледнала бегло Морс, но сега, когато се отправи към изхода и натисна копчето „Надолу“ на асансьорите от последния етаж, тя не даде вид да го забелязва. Единствено баща й заемаше мислите й и тя мярна съвсем мимоходом мъжа, чието име изглежда бе „Морс“ и чийто поглед, както бе забелязала, проследи с жив интерес фигурата й на излизане.
Часът беше 8.40 вечерта.
С едва доловимо чувство на вина, задето още дори не бе отгърнал корицата на безценната книга, поверена от мисис Луис в неговите ръце, Морс се пресегна към шкафчето и хвърли бърз поглед на първия параграф:
Констатирано е, че по-скоро разнообразието, а не еднаквостта е неизменен признак на моделите на престъпно поведение във всяко развито в техническо отношение общество. Затова абсолютно наложително е да се направи опит да се разрешат всички несъответствия или противоречия, които биха могли да възникнат в процеса на анализиране и тълкуване на подобни модели (вж. Приложение 3, стр. 492 и следв.), и неизбежната интерпретация на тези постоянно изменящи се данни е предоставила суровия материал на няколко съвременни изследвания относно причините, пораждащи престъпното поведение. И все пак възможността за конфликтни избори на стратегия в едни хетерогенни зони, безкрайно различаващият се морал, по-дълбоките знания за различни икономически условия, както и за физическите, физиологичните и физиогномични особености — всички тези фактори (както ще бъде разгледано по-долу) могат да предложат някои възможни линии на изследване, недокоснати от нито един от досегашните изследователи на криминалните хроники на Великобритания от деветнадесетия век.