— Имам рак, господин Фабел. — Тя се усмихна горчиво. — Последен стадий. Това е една от причините да ме пуснат предсрочно. Ако сте дошли да търсите някаква справедливост, това май е единственото, което мога да ви предложа.
— Съжалявам — отговори Фабел. — Довиждане, госпожо Менцел.
— Довиждане, господин главен криминален комисар.
Четвъртък, 19 юни, 6,00 ч. вечерта,
Пьозелдорф, Хамбург
Докато пътуваше обратно към Хамбург, Фабел се свърза по телефона с отдел „Убийства“. Нареди на Мария да събере всичко, което открие за Волфганг Айтел. В отдела нямаше нищо ново, затова Фабел каза на подчинената си, че ще отиде чак на другия ден сутринта. Затвори и отново набра един номер, после помоли да го свържат с Браунер, който му съобщи, че пръстовите отпечатъци на Шрайбер са същите като намерените в жилището на Блюм. За разлика от обикновено, вместо да доказва вина, този път наличието на отпечатъци потвърждаваше невинността на заподозрения. Ако именно Шрайбер беше убиецът, той щеше да направи всичко възможно да заличи следите от присъствието си в апартамента. А и досега Синът на Свен не им беше оставил нищо на другите местопрестъпления.
На улицата, където Фабел живееше, имаше подземен паркинг, в който той държеше място. Точно беше станало осем вечерта, когато отиде да остави колата. Слезе, хвана се отзад за кръста и поразкърши гръб, за да се отърси от сковаността и умората. Именно тогава усети, че зад него стоят двама огромни мъже. Завъртя се рязко и инстинктивно посегна към оръжието. И двамата мъже се усмихнаха и вдигнаха ръце. Бяха с черна коса, но при единия беше на гъсти къдрици, а на другия беше права и загладена с гел назад. Къдравият имаше и невероятно големи рунтави мустаци. Мъжете определено бяха турци. Къдравият каза:
— Успокойте се, господин Фабел… не искаме неприятности, нямахме намерение и да ви стряскаме. Праща ни господин Йелмъз. Иска да поговори с вас. Ако ви е удобно, още сега.
— А ако не ми е удобно?
Къдравия сви рамене.
— Е, това вие ще си решите. Но господин Йелмъз ни обясни, че разполагал с нещо, което може би е изключително важно за разследването ви.
— Къде е той?
— Прати ни е да ви отведем при него… — Усмивката на къдравия стана още по-широка по начин, от който Фабел не се почувства в по-голяма безопасност. — Ако ви е удобно.
Фабел се усмихна и поклати глава.
— Ще карам след вас.
Двамата едри като канари мъже бяха спрели фолксвагена „Поло“ отпред и Фабел подкара след тях през града. Отведоха го до района на Харбург. Фабел се свърза по телефона с отдел „Убийства“ и каза на Вернер, че го водят на среща с информатор, но не уточни, че това е Йелмъз. Вернер настоя да прати подкрепление, Фабел обаче му нареди да изчака и му каза че ще му звънне отново веднага щом разбере къде точно ще се състои срещата.
Турците излязоха с автомобила пред няколко промишлени и търговски сгради, проектирани без всякакво въображение. Спряха пред нисък широк склад. Беше строен някъде през седемдесетте или осемдесетте години и яркочервената боя вече се лющеше по външните метални тръби, наслагани според архитектурната мода от онова време. Докато двамата турци слизаха от колата, Фабел звънна пак на Вернер и му обясни къде се намира.
— Внимавай, Ян — предупреди Вернер.
— Всичко ще бъде наред. Но ако не ти се обадя до половин час, пращай кавалерията.
Той затвори клетъчния телефон и слезе от беемвето. Къдравият го озари изпод рунтавия си мустак с усмивка като лъч на електрическо фенерче и му отвори вратата на склада, която плачеше за боя не по-малко от тръбите. Фабел покани с ръка двамата турци да минат пред него.
Складът беше малък, но задръстен с щайги с хранителни продукти, върху които бяха наслагани етикети на непознат за Фабел език. Той предположи, че е турски. От едната страна на постройката имаше преграда от гипс и арматурно стъкло, през което се виждаше паркингът. Стената разделяше склада от офисите. Фабел забеляза през стъклото на централния офис Йелмъз, който седеше заедно с други двама мъже. Единият беше зловещ на вид турчин, а вторият беше дребен, мръсен мъж в износен шинел. Имаше жълтата кожа и хлътналите очи на заклет наркоман.
Все така ухилен, къдравият отвори на Фабел вратата, но не влезе с него в офиса. Йелмъз се изправи и се усмихна сърдечно, после протегна ръка на Фабел, който я пое.
— Благодаря ви, че дойдохте, господин Фабел. Съжалявам, че не ви поканихме за срещата на по-приятно място, но реших, че е по-добре да не бием на очи. Разполагам… по-точно моят приятел тук разполага със сведения, които са важни за вас. Както виждате, господин главен комисар, удържах на думата си.