— Е, Ян, мога откровено да заявя, че правиш всичко възможно животът никога да не бъде скучен. Изпратил си ни твърде необичаен предмет.
— Оръжието, с което е извършено убийството ли?
— Да. То. И както вече ти казах, наистина е много, много необичайно и любопитно в Хамбург да се появи точно такъв пистолет.
— Виж ти!
— С буквите на кирилица е написано „ФОРТ-12“. Деветмилиметров. Барабанът е на „Макаров“ за дванайсет патрона, самозареждащ се. И тук започва най-любопитното. Такова оръжие се използва в украинската полиция и сили за сигурност. — Фабел запомни това. Още една връзка. Браунер продължи: — Съветските тайни служби са разчитали главно на пистолети „Макаров“, но след разпадането на комунистическия блок украинските специални части и тайни служби са настояли за нещо по-надеждно, затова са закупили от завода в Ухерски Брод чешки машини и са започнали да произвеждат „ФОРТ-12“.
— Марката не се използва от цивилни, така ли?
— Поне доколкото знам аз — не. Накарах нашия спец по балистика и огнестрелно оръжие да провери как стоят нещата. Пистолетът е оръжие, което се използва в полицията и в службите за сигурност, а не във въоръжените сили.
— Благодаря ти, Холгер.
Фабел затвори, после набра номера на Вернер в помещението за разпити. Не вдигна никой. Фабел звънна в кабинета на отдел „Убийства“. Там беше само Мария Клее.
— Виждала ли си Вернер? — попита я Фабел. Мария отговори, че не го е срещала. — Тръгвам си. Ако го видиш, му кажи да ми звънне. Просто исках да разбера какво е направил с Ханзи Краус.
— Още ли държиш да дойдеш на срещата с оня откачен одинист? Утре в десет сутринта?
— Изгарям от нетърпение.
Наближаваше осем и половина вечерта, когато Фабел си тръгна от отдел „Убийства“. Обади се на Сузане от колата. Тя вече беше вечеряла, но се съгласи да се срещнат в един бар на Милхщрасе. След като затвори, Фабел свали гюрука на автомобила и пусна един компактдиск. „Fortsetzung Folgt“[39]. Наду звука и изключи клетъчния телефон. Тази вечер смяташе да се весели. Feierabend[40]
Петък, 20 юни, 10,00 ч. сутринта,
Шанценфиртел, Хамбург
Шанценфиртел е от кварталите в Хамбург, които са известни като доста западнали и същевременно се славят като модни и често посещавани. Тук е пълно с какви ли не ресторанти, барове и кафенета, които отразяват многонационалния облик на населението, както и най-различни специализирани магазини. Въпреки това наред с последния писък на модата ще се натъкнете на беднотия и на сгради, където живеят семейства на имигранти с оскъдни възможности. Обширният парк Щерншанцен с неговата величествена Wasserturm[41] привлича денем семейства, а нощем наркопласьори и често се превръща в сцена за протести срещу наркоманията.
Магазинчето на Бьорн Янсен беше сместено между малко кафене и японски ресторант на две крачки от Щреземанщрасе. Беше тясно и задръстено с книги, сувенири и произведения на изкуството, които изглеждаха втора ръка и носеха едва доловимия отпечатък на „Ню Ейдж“.
Бьорн Янсен не се вместваше точно в образа, който изникваше в съзнанието на Фабел, когато си представяше викингите. Вярно, беше рус, но косата му беше с един-два оттенъка по-тъмна, отколкото на Фабел, и беше старателно и безуспешно пригладена, така че да скрие лъсналото плешиво теме. Янсен беше нисък и възпълен и говореше немски безупречно, но под съпровода на ясно доловимия датски акцент. Представата за Янсен като воин с метален шлем, който скача от лодката и размахва викингска бойна брадва, граничеше и с комичното, и с физически невъзможното.
Както стоеше зад отрупания с какво ли не щанд, Янсен протегна ръка над безредието, за да се здрависа с двамата полицаи. У него имаше нещо прикрито и боязливо и на Фабел му направи впечатление, че от време на време хвърля крадешком по някой поглед с воднистосините си очи към краката и гърдите на Мария. Тя също го усети и го погледна така, сякаш му казваше без недомлъвки: „Мръсник.“
— Господин Янсен — усмихна се учтиво Фабел. — Госпожа Клее ми обясни, че членувате в одинистки култ и вероятно ще ни окажете съдействие по случай, който разследваме.
Янсен също му се усмихна и се ръкува с него. Върху лицето му се четеше предпазлива снизходителност.
— Не, не, не, господин Фабел. Не членувам в никакъв култ. Аз съм Gothi — първожрец, на Blot на асатру. Изповядвам първоначалната вяра на Северна Европа.
— Все едно. Бих искал да ми разкажете малко за своята религия. Разследваме няколко убийства, които наподобяват ритуал. Според нас в тях се долавя влиянието на древноскандинавските обреди.