— Госпожа Блюм е подготвяла публикация, в която се твърди, че сте обмисляли сделки с недвижими имоти с чуждестранно участие — заяви Мария, като се постара гласът й да звучи спокойно и убедено.
Фабел се взря съсредоточено в Норберт Айтел, решен да не издава изненадата си от блъфа на своята подчинена. Усмивката на Айтел дори не трепна и самата й продължителност вече издаде, че е неискрена. Мария беше уцелила в десетката. Но този път отговори не самият Норберт, а баща му.
— Господин главен комисар, сега научаваме, че госпожа Блюм е възнамерявала да пише материал, в който се споменава за мен или сина ми. Вярно е, че осъществяваме сделки с недвижими имоти. Вярно е и че работим с чужди фирми. Самият аз дълго съм се занимавал с внос и износ. Дори и госпожа Блюм да е смятала да публикува нещо за нас, мога да ви уверя, че не само не сме в течение, но и нямаме представа на какво е щял да се основава такъв материал.
Фабел смени темата.
— Ако не греша, по време на войната сте служили на Ostfront[45]. Командвали сте украинци, нали?
Искрата в очите на Волфганг Айтел се превърна в пламък; сетне в бушуващ черен огън. Нищо от него не се просмука в гласа, в изражението и движенията му.
— Наистина не виждам какво общо има това, господин главен комисар…
Фабел изпита чувството, че гледа през метър оловно стъкло сърцето на ядрен реактор: че става свидетел на нещо изключително мощно и смъртоносно, което обаче бива сдържано.
— Просто Украйна присъства осезаемо в нашето разследване.
Това си беше самата истина, но как ли щеше да го изтълкува Айтел? Фабел замълча — очакваше възрастният мъж да каже нещо.
Волфганг Айтел приглади с длани косата си с цвят на слонова кост по слепоочията. Отговори обаче синът му:
— Работим с фирми в цяла Европа и не само. Притежаваме издателски къщи в Холандия, Полша и Унгария. В сделките с недвижими имоти имаме съдружници и в Съединените щати, и в Украйна. Не смятам, че това само по себе си е нещо необичайно.
Право в целта! Фабел и Мария се спогледаха бързо. Фабел се помъчи да не проличи, че злорадства. Той отново се обърна към Волфганг Айтел.
— Според мен всички знаем, че материалът на госпожа Блюм не се е основавал само на някаква сделка с партньори от Източна Европа, нали?
— В такъв случай, господин Фабел, вие знаете повече от мен.
Намеси се и адвокатът Ваалкес.
— Смятам, господин главен комисар, че стигнахте прекалено далеч. Съгласихме се да разговаряме с вас, защото всички тук сме ужасени от убийството на госпожа Блюм и сме готови да направим всичко по силите си, за да съдействаме за залавянето на това чудовище. Длъжен съм обаче да отбележа, че въпросите, които задавате, са твърде неуместни. Сякаш се стремите да въвлечете клиента ми в разговор, който няма нищо общо с разследването,
— Не съм забелязала да обвиняваме някого в нещо — натърти Мария. — Просто се опитваме да установим каква връзка има между групировката „Айтел“ и госпожа Блюм.
— Мисля, че го изяснихме.
Норберт Айтел стана от стола, за да покаже, че разговорът е приключил. Никой от полицаите не последва примера му. Фабел се обърна към Ваалкес.
— Смятам, че ще бъде в интерес на всички, ако и двамата ви клиенти опишат какво точно са правили в дните на убийствата, които разследваме, и посочат имената на хората, които да потвърдят думите им. Ще ви бъда признателен, ако това стане възможно най-скоро…
— Възмутен съм! — прокънтя гласът на Айтел старши, докато той се изправяше с бързина, несъответстваща на възрастта му. — Нима обвинявате мен или сина ми в някаква съпричастност към тези злодеяния?
Фабел, който не се помръдна от стола, заяви спокойно:
— Искането ни, господин Айтел, е съвсем рутинно. — Мария подаде на Фабел лист хартия, на който беше написала времето и датите на убийствата. Фабел се изправи и отново се обърна към Айтел старши. — При всички положения, господин Айтел, си мислех, че имате опит в отговорите на трудни въпроси…
Този път избухна Ваалкес.
— Прекалихте, господин Фабел! Това е недопустимо. Възнамерявам да известя началниците ви…
Фабел се изправи и подаде на Ваалкес листа хартия.
— Времето, мястото, свидетелите… Изчерпателен отговор и от двамата ви клиенти. — Той се извърна към Норберт и Волфганг Айтел. Очите на по-възрастния мъж блестяха под гъстите бели вежди. — Приятен ден, господа — пожела Фабел и, следван от Мария и Вернер, излезе от помещението.
Тримата не казаха нищо, докато не се качиха отново в асансьора. Веднага щом вратата се затвори, грейнаха в усмивки.