— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. — Фабел се усмихна и й подаде ключовете от апартамента си. — Но да ми топлиш леглото, чу ли!
— Опасно ли е? Не трябва ли да повикаш някой да ти помогне?
Фабел я погали по бузата.
— Всичко е наред. Нали вече ти обясних, един приятел има нужда от помощ. Трябва да взема моята кола. Я да видим дали ще успеем да спрем такси…
Петък, 20 юни, 9,00 ч. вечерта,
Санкт Паули, Хамбург
В началото Ана беше любезна и едва ли не се извиняваше, но после, след петия от мъжете, които в бърза последователност се изредиха да я свалят, тя стана рязка и дръпната. Когато чу поредният дискотечен Ромео да й подвиква: „Здравей!“, се извърна и му се озъби.
Масксуейн се дръпна назад с вдигнати ръце.
— Извинявай… — смути се Ана. — Помислих, че е някой друг… всеки друг, но не и ти…
— Поласкан съм.
— Недей. Конкуренцията е слаба. — Младата жена го огледа от глава до пети. — Вече си мислех, че няма да дойдеш.
— Забавих се по работа. — Той й протегна ръка. — Джон Максуейн… — После на английски: — Приятно ми е да се запознаем…
— Сара Клемер… — рече Ана. Така се казваше една нейна приятелка от гимназията. — Англичанин ли си?
— Почти — каза Максуейн. — Гладна ли си?
Ана сви нехайно рамене.
— Дай да се махаме оттук…
Паул Линдеман предупреди от командния център в спрения микробус полицаите в клуба.
— Пригответе се… изнасяме се. — Той се обърна към един полицай в гащеризон на електротехник. — Потегляме веднага щом първите две коли бъдат готови.
Петък, 20 юни, 9,00 ч. вечерта,
Шпайхерщат, Хамбург
Шпайхерщат означава „град на складовете“. Там ще видите един от най-изумителните градски пейзажи в Европа. Готическата архитектура на просторните седеметажни хранилища от червена тухла, увенчани с позеленели от времето медни кули, се е устремила дръзко и самоуверено към небето над пристанището. Между огромните складове се вият пренаселени тесни улички и изкуствени канали, а сградите са съединени с галерии, често на равнището на четвъртия етаж.
Шпайхерщат е и най-голямото митническо хранилище на земята: върху площ от двайсет и шест квадратни километра се съхраняват милиони тонове кафе, чай, тютюн и подправки заедно с по-съвременни стоки като компютри, лекарства и мебели. През последните години се наблюдава наплив на търговци на антики, които съжителстват с мореплавателните компании и търговците, а някои фирми за кафе са отворили за посетителите и кафенета. И досега това е един от най-оживените квартали на Хамбург, който се нарежда сред най-ключовите пристанищни градове в света.
Фабел спря на Дайхщрасе, извън самия митнически квартал. Извади от кобура пистолета, провери пълнителя и пак пъхна оръжието в кобура. Остави автомобила и тръгна пеш: острите кули на църквите „Света Катарина“ и „Свети Николай“ пробождаха небето зад него, докато той вървеше по моста Корнхаус, съединяващ двата бряга на тесния Цолканал. Погледна надолу по канала, притиснат между приличните на изсечени лица фасади от червена тухла на складовете, които бяха надвиснали над водата. Слънцето вече беше слязло по-ниско и обагряше в по-наситеночервено тухлената зидария. На гърлото на Фабел беше заседнало нещо повече от притеснение. Той подмина входа на митницата и намери пътя за „Свети Аненуфер“. След два-три завоя се озова на тясната, застлана с плочник улица, която Махмут му беше споменал по телефона.
В Шпайхерщат беше по-тъмно, отколкото в града нататък. Слънцето вече клонеше към залез и не можеше да надникне иззад огромните викториански храмове на търговията. На равнището на улицата нямаше офиси и кафенета, прозорците на складовете не светеха и гледаха мътно. Фабел чуваше как стъпките му кънтят по празната улица. За малко щеше да подмине номера, посочен от Махмут. От табелката се виждаше, че складът е нает от „Клименко Интернешънъл“. Сградата беше с голям сводест вход с двойна врата, на равнището на улицата нямаше прозорци. Фабел завъртя дръжката на вратата във вид на желязна халка и я натисна: не беше заключено. Той влезе в просторен склад, където тук-там се виждаха редици стълбове от тухла и метал, крепящи горните етажи. Складът беше висок близо девет метра, площта му според Фабел вероятно беше над четиристотин квадрата. Цялото пространство беше празно, ако не се брои кабинката от сглобяеми елементи на по-високо равнище в дъното на склада. Вътре беше тъмно. Беше включена само една от окачените на тавана луминесцентни лампи, прозорците по стената в дъното приличаха по-скоро на остъклени сводове и бяха с дебели мръсни стъкла, превръщащи лятната вечер отвън в сумрачно оранжево сияние. Вратата зад Фабел се затвори с екот и той трепна. Ако тук имаше някой, Фабел успешно бе оповестил, че е пристигнал.