Славянинът сякаш прочете мислите му.
— Много ви моля, господин Фабел, не правете прибързани неща. — Акцентът съответстваше на лицето. Фабел се запита дали мъжът не е от украинското Ядро и дали не вижда пред себе си Васил Витренко. — Не ви мислим злото нито на вас, нито на вашия приятел.
— Не се притеснявай, Ян — провикна се Махмут от дъното на офиса. — Те са ченгета… нещо като ченгета. Нямаше да те карам да идваш, ако смятах, че е опасно.
Славянинът посочи втория стол до Махмут.
— Заповядайте, седнете, господин Фабел. — След като Фабел го направи, мъжът се обърна към момичето и му каза на немски: — Мартина, върни, ако обичаш, оръжието на главния комисар.
Младата жена извади вещо пълнителя от пистолета на Фабел и му ги върна поотделно. Той прибра оръжието в кобура и пъхна пълнителя в джоба си. И докато го правеше, забеляза, че момичето държи същия модел автомат, какъвто Ханзи Краус беше намерил на неизползвания плувен басейн. Единствената разлика беше, че този тук не беше украсен с инкрустации.
Той се извърна към Махмут.
— Добре ли си?
Турчинът кимна.
— Съжалявам, Ян. Но ми се струва, че трябва да ги изслушаш. Твърдят, че издирват същия човек, както и ти. От известно време те държат под наблюдение… а мен са проследили след срещата ни на корабчето.
Фабел се обърна към славянина, чиято усмивка не докосваше очите.
— Доколкото разбирам, сте от руските правоохранителни органи. В такъв случай защо не използвате съответните канали? Длъжен съм да ви предупредя, че сте нарушили доста германски закони… В момента градът гъмжи от полицаи и те ви издирват заради нападението, което ми устроихте…
Махмут се обърна рязко на стола и понечи да се изправи. Русото момиче му показа с дулото на пистолета да не става.
— Бил си нападнат?
Фабел кимна.
Новите ти приятели не са чак толкова мили, колкото изглеждат.
— Съжалявам, господин Фабел — намеси се славянинът. — Но не можех да си позволя точно сега… усложнението да бъда задържан под стража. Сигурен съм, отчитате, че стига да исках, можех да ви нанеса истински, трайни увреждания.
Фабел не обърна внимание на последните му думи.
— Кой сте вие? За кого работите?
И този път усмивката на славянина не достигна до студените му зелени очи.
— На този етап не е важно как се казвам. Ние с колегата — кимна той по посока на златокосото момиче — сме офицери от службите за борба с тероризма на Украйна. Беркут.
— Украинските тайни служби ли?
— Не… това е ССУ — Службата за сигурност на Украйна, която за съжаление очевидно също играе някаква роля в тази драма.
— И какво общо имат убийствата с тероризма?
— Пряко ли? Нищо. Когато му дойде времето, господин Фабел, ще ви обясня всичко. Опасявам се, че има доста за обясняване, а моят немски е твърде ограничен, затова ви моля да проявите търпение. Основното е, че според мен и двамата ще спечелим, ако обменим информация.
Фабел изгледа твърдо славянина. Въпреки силния акцент той говореше доста приличен немски.
— Какво правехте в жилището на Анжелика Блюм? Какво правехте пред блока в Санкт Паули, където беше извършено второто убийство?
— Както посочи и приятелят ви, проявяваме интерес към същия случай. Преди да умре, госпожа Блюм е правила журналистическо разследване за някои сделки с недвижими имоти, в които участва и групировката „Айтел“, нали?
Фабел сви нехайно рамене. Славянинът се усмихна.
— От тези сделки е трябвало да спечели „Клименко Интернешънъл“, консорциум със седалище в Киев, който съвсем доскоро е държал този склад.
— И сделките са били незаконни? — учуди се Фабел.
Славянинът махна подразнен с ръка.
— На хартия ли? Вероятно. При всички положения са сключвани благодарение на информация, която Клименко е получавал от официални източници в управата на Хамбург — вероятно по-предсказуемо, отколкото би им харесало на властите.
— Я да видим дали ще позная… въпросните сделки са свързани с „Нов хоризонт“, нали?
— Май познавате положението по-добре, отколкото очаквах. Точно така, господин Фабел. Навсякъде около Хамбург има парцели, които сами по себе си нямат особена пазарна стойност. Но веднъж разчуе ли се, че там ще се строи скъп квартал например, цената на земята скача неимоверно.
— Значи „Клименко Интернешънъл“ и „Нов Хоризонт“ са решили да натрупат състояние, като купуват евтино и рано.
— Замисълът е такъв. Сега ще ви кажа нещо, което никога повече няма да повторя и което вие няма да можете да докажете. „Клименко Интернешънъл“ е куха фирма на нашето правителство. Украйна, господин Айтел, е бедна страна. Но има потенциал да стане много богата и влиятелна част от Европа. Намират се хора, които са готови да прибягнат до всякакви начини и средства, така че този потенциал да се осъществи. Сред тези средства е „Клименко Интернешънъл“. А сега да отговоря на въпроса ви… бях в жилището на госпожа Блюм, за да проверя дали там има нещо изобличително за украинското правителство, което да ми помогне да изпълня задачата си тук. Ще ви обясня накратко какво цели тази задача. Мислех, че не е изключено вашите хора да са пропуснали някакви документи или сведения, които нямат пряка връзка с убийството, но имат отношение към сделките на Клименко. Подценявал съм ви.