— Ние нямаме никаква заслуга. Който е убил Анжелика Блюм, е изтрил всичко в компютъра й и, както подозираме, е взел от жилището някои папки.
Славянинът погледна невиждащо Фабел и прокара длан по острата си, съвсем късо подстригана бяла коса. После каза на немски, който макар и със силен акцент, беше граматически безупречен:
— Тук има и трето действащо лице. За което вие вече знаете отчасти. — Известно време той мълча, сякаш за да подчертае важността на следващите си думи. — Човекът, който движеше тук нещата с „Клименко Интернешънъл“, се казва Павло Клименко, фиктивният шеф на консорциума. Той всъщност е офицер от украинските тайни служби с внушителна биография при военните. За беда на онези, които стоят зад „начинанието“, от известно време на преден план излизат други интереси. Името Васил Витренко познато ли ви е?
Фабел кимна.
— Доколкото разбрах, оглавява украинска престъпна групировка. Нова, която измества всички останали банди в града.
— Васил Витренко е… беше полковник в Беркут. Заради биографията му мнозина му се възхищават, някои дори го боготворят. Трети го смятат за чудовище. За Дявола. На друго място и по друго време бях натоварен със задачата да открия Витренко и да предотвратя най-страшните му изстъпления. Той е събрал около себе си десетима от бившите си подчинени офицери, все хора, воювали в Чечня или Афганистан, или и на двете места. Всички те се славят и с изключителната си храброст, и с нечуваните си жестокости. Всички са предани до гроб на Витренко. И не само това, той им е обещал да ги направи милионери. Обещание, което в най-скоро време ще изпълни. Сред тези офицери е майор Павло Клименко.
— И какво излиза, Витренко ви е задигнал под носа сладката сделка ли? — подсмихна се Фабел.
Зелените очи на славянина проблеснаха на бледата изкуствена светлина в кабината.
— Точно така, господин главен комисар. Но преди да започнете да злорадствате, ще посоча, че и вашето правителство не се гнуси от нечисти сделки. Каква беше целта на операцията, в която участваше клетият господин Клугман?
— Не съм готов да обсъждам това с вас.
— Така ли? Добре, господин главен комисар. Разрешете сам да отговоря на въпроса си. Вие смятате, че господин Клугман е бил натоварен да държи под наблюдение и да събира сведения за дейността на Васил Витренко и на хората му. Нали така?
Фабел сви рамене и кимна.
— Това не е вярно, господин Фабел. Господин Клугман имаше една-единствена задача: да се свърже и да преговаря с Васил Витренко. Той беше оперативен работник към Федералната разузнавателна служба и му беше възложено да сключи сделка. Макар и да е наясно с миналото на Витренко, който е извършил много убийства, и с престъпното му настояще, вашето правителство е готово да му предложи имунитет срещу прокурорско преследване и изгодна сделка.
— Защо му е на правителството на Германия да сключва сделки с такъв отявлен жесток убиец?
— Заради единайсети септември 2001 година.
— Моля?
— Непосредствено преди нападението срещу Световния търговски център в Ню Йорк осем от атентаторите самоубийци, които са го осъществили, са живели или са минали през Хамбург. Това дава повод за сериозни притеснения и на градската управа, и на германското правителство. Накратко, вие, германците, сте готови на всичко, само и само да помогнете на американците. А американците се нуждаят от всякаква помощ. Васил Витренко е много умен и образован човек, той е сред водещите експерти по Афганистан и по ислямския тероризъм. От ЦРУ са показали ясно на ФРС, че ще им бъдат много задължени, ако им осигурят Витренко. Вашият колега Клугман е получил указания да започне преговори: жилището, в което беше убито момичето, беше предвидено като място, където да се водят тези преговори.
Фабел изгледа твърдо славянина, после и момичето с русата коса. Не за пръв път целесъобразността и „по-голямото добро“ заличаваха като с булдозер разпоредбите на закона. Славянинът загледа безизразно Фабел — изчакваше го да обмисли отговора си. Накрая Фабел каза: