— Но единственият човек от новата украинска банда, с когото Клугман се е срещал, е някой си Вадим. Други контакти не е осъществявал.
— Вие така си мислите. Трябва да се запитате, господин Фабел, кой е източникът на информацията и дали има интерес да ви вкара в заблуда. Вадим — Вадим Редченко, наистина е един от хората на Витренко и Клугман сигурно се е свързвал с него като с основен посредник. Но освен това Клугман е провел три срещи с Витренко. Мога само да предполагам какво е излязло от тях. Но доказателствата за решението на Витренко са доста кървави и очевидни.
— Нима твърдите, че именно Витренко извършва тези ужасни убийства.
— Сигурен съм в това, господин главен комисар.
Петък, 20 юни, 9,25 ч. вечерта,
Алтона, Хамбург
Ана успяваше да говори спокойно и непринудено с Максуейн, но от време на време откъсваше очи от профила му и хвърляше през страничния прозорец и предното стъкло на поршето нехайни погледи, които наподобяваха спасителни въжета, закачвани на пътните знаци или стълбовете. Приближаваха се към Елба. Къде, по дяволите, я водеше?
— Заинтригувана съм — каза Ана възможно най-спокойно.
Максуейн се усмихна многозначително.
— Приготвил съм ти нещо доста специално, Сара. Обещавам ти, че няма да го забравиш никога…
Паул Линдеман се свъси, сякаш ужилен от тези думи на Максуейн, които чу по подслушвателното устройство на Ана. Обърна се към Мария, която седеше до него отзад в микробуса „Мерцедес“.
— Тази работа никак не ми харесва…
— Още не е казано или направено нищо, което да предполага намеса от наша страна. Ана се справя чудесно. И ние сме плътно зад тях. Опитай да се отпуснеш.
От празния поглед, с който Паул я изгледа, не личеше да е убеден или успокоен от думите й. Доближи до устата си микрофончето на радиостанцията и поиска новини от полицаите, които се движеха плътно до обекта. И от двата автомобила потвърдиха, че го виждат добре, отблизо.
— Обектът току-що зави към Хелголендер и пое на юг — съобщиха от предния автомобил за наблюдение. — Както личи, се отправяме към Ландунгсбрюкен…
Паул намести радиостанцията в ръката си, сякаш, ако я стискаше по-здраво, щеше да получи по-задоволителна информация.
— Кастор четири — едно до Кастор четири — две… — повикаха от първия автомобил колегите си във втория. — Ще се изтегля. Ти ме изпревари и карай отпред.
— Кастор четири, четири… — сега викаше един от мотоциклетистите. — Виж дали можеш да минеш пред него, карай към Ландунгсбрюкен…
Поредното мълчание.
— Кастор четири до Кастор четири — четири… — Опънатата до краен предел нишка на търпението на Паул отново се скъса. — Докладвай…
— Завихме към Ландунгсбрюкен… — Мъжът замълча и после добави доста озадачено: — Явно се отправяме към Баумвал и Нидерхафен… или Ханзебоотхафен… сега обектът е на Йоханисболверк.
Ана усети как буцата, заседнала в гърлото й, става по-голяма. От главния път за пристанището Максуейн зави към понтоните, разделящи заливите Нидерхафен и Шифбауерхафен, където се организираше изложението на лодки. Спря, заобиколи поршето и дойде да й отвори вратата. Известно време Ана продължи да седи в автомобила. Чуваше пукането, звънтежа и тракането на щората от мачти наоколо.
— Ела де — подкани, но не нетърпеливо Максуейн. — Искам да ти покажа нещо.
Докато слизаше от колата, Ана неволно потрепери, макар че вечерта далеч не беше прохладна. Максуейн не забеляза, защото се беше навел да вземе от задната седалка кошницата. Затвори вратата, заключи с дистанционното автомобила и пусна алармата. Стисна кошницата с едната ръка, а другата поднесе на Ана — да се хване. Тя се усмихна и го направи. Тръгнаха по понтона към Юберзеебрюке. Най-неочаквано Максуейн спря при малка, но лъскава и скъпа на вид яхта.
— Пристигнахме… не е голяма, но е удобна и бърза. Дълга е девет метра и трийсет сантиметра. Широка е три метра.
Ана спря и се вторачи в яхтата. Беше снежнобяла с една-единствена синя линия отстрани. По красота и изисканост тя бе водоплаващо съответствие на поршето на Максуейн.
— Хубава е… — каза с мъртвешки, кух глас младата жена.
В този момент нямаше никаква представа какво да прави оттук нататък.
— Ужас! Този има яхта! — възкликна Паул и се вторачи като обезумял в Мария. — Ако Ана се качи и той я изведе от пристанището, ще ги изгубим. Мамка му! Изобщо не помислихме, че може да има лодка. Ще се обадя на колегите да изтеглят Ана…