Тя извади записките си и ги разлисти. Започна да говори, но от умората гласът й беше пресипнал и младата жена се прокашля.
— Свързах се с полицейското управление в Киев, Украйна, с отряда за борба е тероризма там и със Службата за сигурност. Както би могло да се очаква, в Службата за сигурност не бяха особено отзивчиви, но от полицията все пак получих някакви сведения за убийствата в Киев. Според тях тукашните убийства са извършени от друг човек, който просто подражава на убиеца там, защото, както спомена и главен комисар Фабел, този убиец — поне според украинските полицаи — вече е заловен. — Мария Клее отново си погледна бележките. — Казва се Владимир Гера… — Тя не успя да произнесе името и пак го провери. — Владимир Герасименко. Очевидно е бил добър професионалист, бил е някакъв шеф в, железниците. Жертвите са общо три. За две от тях е установено, че са били принесени в жертва по време на някакъв обред. Полицаите в Киев са подозирали, че са замесени и други хора, но Герасименко е бил осъден за третото убийство.
— На журналистката ли?
— Да. В собственото й жилище.
— Точно като Анжелика Блюм — открои Фабел очевидното, да не би някой да го пропусне, но гласът му беше глух и уморен. — Има ли шанс да убедим някого в Украйна да разпита отново този…
— Герасименко… — подсказа му Мария. — Съмнявам се. През 1997 година в Украйна влиза в сила мораториум върху смъртните присъди, а през 2000 година те са отменени… но Герасименко е екзекутиран през 1996-а.
Фабел въздъхна.
— Какво друго установи?
— Че… този твой познайник… бащата на Витренко, вече не е на действителна служба в никое от поделенията на украинската полиция. Разговарях с някакъв човек от Министерството на вътрешните работи… единствения, когото пожелаха да вдигнат от сън, и според него майор Степан Витренко още преди години е излязъл в запас и не се числи към Беркут. Успях да изкопча информацията, че Витренко старши е предприел нещо като свой кръстоносен поход и е ходил да издирва сина си. Както личи, властите в Съветския съюз са го пратили да търси Витренко в Афганистан и оттогава това се е превърнало за него в нещо като натрапчива идея.
— Досещам се защо — отбеляза Фабел.
— Трябва да добавя — натърти Мария, — че украинците са забелязали изчезването на Витренко по една-единствена причина: смятат го за изключително подготвен специалист в борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Поне според тях той е извършил само едно престъпление — напуснал е без предизвестие работа.
— А Беркут… отрядът за борба с тероризма, към който се е числял? — попита Фабел.
— Това е група, подготвена да се справя с всякакви безредици, включително с терористи. От „Амнести Интернешънъл“ изразяват загриженост от похватите й. Отрядът е на подчинение на Министерството на вътрешните работи на Украйна. Доколкото подразбрах, Витренко се е занимавал не само с операциите, провеждани от този отряд със специално предназначение, но и с редица други престъпления, граждански и политически, а също с тероризъм. В Украйна организираната престъпност се е превърнала в истински бич, освен това между малцинството на руснаците и мнозинството на украинците тлее голямо напрежение. Наред с всичко останало, в Украйна има най-много серийни убийци в света. Затова пак украинците заемат челно място в разкриваемостта на такива серийни престъпления.
Фабел потърка двайсет и четири часовата четина по брадичката си.
— Щом Витренко сам е предприел кръстоносен поход срещу сина си, кое е момичето с него? И защо му помага?
— Мисля, че имам отговор на въпроса ти — каза Мария и отново запрелиства записките си, за да намери съответното място. — Подозирам, че това е лейтенант Мартина Онопенко. Доскоро е била офицер към киевското управление на полицията.
— Следователка ли е?
— Не… униформена. Но има боен опит. Оказа се и че е по-малката сестра на убитата журналистка. Очевидно споделя убеждението на стареца, че именно Витренко носи вината за убийството на сестра й. Напуска полицията, след като оттам отказват да възобновят следствието по случая.
— Какво странно сътрудничество! — отбеляза замислен Фабел. — Сестрата на жертвата и бащата на основния заподозрян…
Мария сви рамене.
— Само изказвам предположение кое е момичето. След като Витренко е изчезнал, старецът и момичето са си помагали и в Украйна. — Тя подаде на Фабел портретна снимка на млада жена. — Нашите приятели в Украйна ми пратиха по имейла това…