Той поизчака, докато заглъхне врявата, сред която се чуваше и смях.
— Това са само мои предположения. Утре… всъщност по-късно днес сутринта… ще се посъветвам и с доктор Екхарт… но това, госпожи и господа, е Свен. Както в „Сина на Свен“. Цялото му име е Blot-Sven, Кървавия Свен, или Свен, който прави жертвоприношения, зависи как ще го разчетете. Бил е крал на Швеция от 1084 до 1087 година. Несъщият му брат, крал Инге Старши, приема християнството и отказва да прави езически жертвоприношения в храма в Упсала. Свен започва сам да принася жертви и си спечелва прозвището Кървавия. Инге бяга във Вестергьотланд, а Кървавия Свен се качва на престола на Швеция, или Швеланд. Вероятно ще попитате каква е връзката между лудия украинец и Швеция. — До рисунката с Кървавия Свен Фабел закачи второ изображение, на друг герой. — Този господин се казва Рюрик, първият велик княз на Киев. Според преданието е княз на викингите, родом някъде от тази част на Германия, може би от Фризия, или Фрицланд, както я знаем сега. Воините, с които тръгва да покорява Новгород и Киев, имат прозвището „рус“, или Гребците, и Русия е взела името си именно от тях. В отряда на Рюрик има варяги[48] и други наемници. Колкото и невероятно да звучи преданието, според него славяните в днешна Украйна и Русия живеели в анархия и поканили Рюрик и братята му да дойдат и да въведат ред. Същото предание се разказва в Англия са саксите, в техния случай обаче братята се казват Хенгист и Хорса. Но както и да е, важното в случая е, че Рюрик и неговите хора са пришълци, дошли да покоряват чужди земи. Верни са само един на друг. И са възнаградени с богатство и успех. Малко по малко се превръщат в елита на тези нови земи и основават руската и украинската аристокрация. Витренко и неговите хора правят същото тук… И Витренко поднася всичко това в опаковката на полумитични представи за бойното братство и тайнствените обреди на викингите.
— Но това са бабини деветини — възрази Вернер. — Едва ли наистина вярват, че са викинги, дошли да покоряват нови земи.
— Възможно е и да вярват. Колкото до бабините деветини, можем да го кажем за всяка религия и вяра, които не изповядваме. Важно е не в какво вярваме. Важното е, че вярваме, колкото и странно и крайно да изглежда на околните онова, в което вярваме. Точно в името на това иначе разумни младежи насочват самолети към сгради, пълни с хора.
Вернер поклати глава. По-скоро тъжно, недоумяващо и озадачено, отколкото за да покаже, че не е съгласен. Фабел продължи:
— Нямам никаква представа дали в началото Витренко е вярвал във всичко това — подчерта той — или е използвал преданието, за да създаде култ и да манипулира хората, които ръководи. Убеден съм обаче, че сега вече вярва…
За миг Фабел замълча и си припомни края на разговора си с украинския военен. Мощните му плещи бяха увиснали, докато беше разказвал за Витренко като дете. За бледия малчуган с очите на баща си, толкова способен и разкрил на съвсем невръстна възраст такава жажда за жестокост. За това как е манипулирал и обиждал другите деца, как ги е карал да изтезават малки животни. После да се изтезават помежду си. Фабел продължи:
— Освен това съм сигурен, че Витренко е бил психопат, откакто се помни. Но вместо да бъде лекуван и наблюдаван, е бил пратен в най-добрите съветски военни академии, където вродените му способности са се развили, а психопатията му се е задълбочила.
Фабел взе от масата листовете хартия и ги сви на фуния. Вдигна ги към колегите си като запален факел.
— Васил Витренко е най-опасният човек, с когото някога сме си имали работа. Той ще убие всеки, който според него го застрашава. Включително и вас и мен.
Фабел не се сещаше какво още да каже. Съзнанието му беше затлачено с образите на жертвите, с очите на бащата на Витренко, докато той беше стискал Фабел за врата… същите студени изумрудени очи, както на сина. Той потрепери, представяйки си как, докато са се разделяли с живота, Урсула Кастнер, Тина Крамер и Анжелика Блюм са гледали същите студени като камък блеснали очи. Останалите от екипа очевидно също бяха на някакво такова мрачно място, защото в помещението цареше пълно мълчание, докато гласът на Мария Клее не го наруши.
— А бащата на Витренко? Задържа ли го?
Фабел поклати глава.
— Но той е нападнал високопоставен офицер от полицията. Теб. Не можем да го оставим да му се размине току-така.
— Аз мога и го направих. Нали е нападнал мен, нали аз вдигнах по тревога всички, за да го издирват. Той се съгласи да се свърже с мен, ако отново възникне необходимост да разменим информация. Наистина съм убеден, че този човек просто иска да спре сина си.