— Не се притеснявай.
Фабел се взря в лицето на младата жена. Тя изглеждаше напълно изнемощяла. Фабел никога не беше участвал в операция под прикритие, но познаваше мнозина полицаи, които го бяха правили. Това бе едно от най-изтощителните неща — физически, душевно и умствено, — което можеше да се възложи на полицай. На преден план в съзнанието му излезе образът на Клугман, който седи срещу него в помещението за разпити в участъка на Давидщрасе. Фабел си спомни как бе решил, че клепачите му са зачервени от дрога, а всъщност вероятно е било от стрес. А с амфетамина, следи от който бяха намерени в кръвта му при аутопсията, Клугман сигурно бе притъпявал напрежението. Сега Фабел съзря в движенията на Ана същата оловна тежест, видя същите зачервени клепачи и тъмни кръгове под очите.
— Виж какво, Ана. Постарах се през следващите двайсет и четири часа да те освободя от задачи. Прибирай се и се наспи.
Събота, 21 юни, 10,00 ч. сутринта,
полицейското управление на Хамбург
Ако не друго, Фабел поне се чувстваше по-чист, а след като си смени дрехите, сякаш смъкна пласт нагъната кожа. Двата часа сън обаче не разсеяха сянката на умората, която още беше впита в него, и му се наложи да хвърли доста усилия, докато се отърси от нея и освободи движенията и мислите си. Както беше обещал, в осем без нещо Вернер беше отишъл да вземе Волфганг Айтел, а друг екип, оглавяван от Паул Линдеман, беше довел по същото време сина му. Държаха в отделни помещения Айтел баща и син, но яростните им закани да съдят полицаите, цялото управление на полицията в Хамбург и държавата изобщо бяха почти еднакви. Фабел знаеше, че ако не открият наистина неоспорими улики срещу Айтелови, тези закани ще имат тежки, доста тежки последици.
Сякаш за да го докажат, във фоайето на полицейското управление чакаха малка групичка адвокати начело с Ваалкес. Когато Фабел влезе, Ваалкес го видя и се понесе с пълна пара към него, но Фабел му извика възторжено „Добро утро“ точно когато вратите на асансьора се затваряха, и адвокатът си остана с яростните възражения насред фоайето.
Фабел повика Вернер от помещението за разпити, където той се опитваше да укроти Волфганг Айтел, който настояваше веднага да се срещне с адвокатите си.
— Долу са се събрали предостатъчно — отбеляза Фабел. — Кажи му, че има право само на един адвокат, но пусни първо момчетата от Стопанския отдел да го укротят. Същото важи и за Норберт.
Фабел влезе в кабинета си и затвори вратата. Вдигна телефона и се обади на Сузане в Института по съдебна медицина. Предната вечер, след като си тръгна от Шпайхерщат, й беше звъннал и беше доловил в гласа й притеснение, наподобяващо опънато въже. Беше я уверил, че е добре, но се налага да отскочи до полицейското управление и тя да заспива. След като беше затворил, го загризаха леки угризения, задето му е станало приятно, че някой отново се тревожи за него. Сега се обади на Сузане, за да й разкаже накратко за доказателствата, на които се бе натъкнал, и да изложи предположението си за Витренко и за „духовния му баща“ Кървавия Свен.
— Вероятно има някаква логика — отвърна Сузане, само че не особено убедено.
— Но?
— Не знам. Както ти казах, има логика. И според мен си прав. Поне в основни линии. Нямам сериозни професионални основания да се съмнявам в предположението ти. Но нещо ме смущава в обхвата на участието.
— Какво имаш предвид, Сузане?
— Този човек не действа сам. Може би дори изобщо не действа. Помниш ли Чарлс Мансън в Щатите? Масовите убийства в дома на Тейт и на Лабианка? Мансън дори не е бил в дома на Тейт, а от Лабианка си е тръгнал, след като е заповядал на последователите си да убият вързаните жертви. Самият Мансън не е извършил собственоръчно убийствата. Но престъпленията са негови. Той е насъскал други да ги извършат вместо него. Приложил е по-широк обхват на участие, който да включва и така нареченото му семейство, но без сам да си мърси ръцете.
Фабел се замисли над думите й. Беше изучавал в дълбочина убийствата на Мансън: той беше скрепил връзките вътре в „семейството“ си, като беше спал с всички „момичета на Чарли“, жените в групата му. Свенсон беше приложил същата хватка, за да си осигури верността на своите последователни като Марлис Менцел и Гизела Хром. Фабел знаеше, че двамата с Гизела не бяха сами на онзи кей. С тях бе и Свенсон. Невидим и вероломен. С присъствие, което само Гизела усещаше. Фабел въздъхна тежко, сякаш за да прогони привиденията от съзнанието си.
— Не знам, Сузане. За мен Витренко е касапин. И ако съм прав, той си е въобразил, че е законен наследник на Кървавия Свен, повелителя на жертвоприношенията…