Фабел чу как Сузане диша в другия край на линията.
— Само внимавай, Ян. Внимавай много.
Точно преди обедната почивка в кабинета на Фабел дойде Вернер. Следователите от Стопанския отдел още разпитваха поотделно Волфганг и Норберт Айтел.
— Маркман от Стопанския отдел смята, че с тези сделки с недвижими имоти сме попаднали на някаква диря, но още няма безспорни доказателства — обясни мрачно Вернер. — Той събира екипи, които да направят обиск в офисите на „Галиция Трейдинг“ и групировката „Айтел“, но от прокуратурата нещо увъртат и отказват да издадат заповед — нямало достатъчно данни за извършено престъпление.
Фабел кимна. Вече беше разговарял с главния прокурор Хайнер Гьоц, който му се беше обадил и беше споделил недвусмислено, че се притеснява да не би да отправи неоснователни обвинения към такива известни личности. Фабел го познаваше от години и между двамата имаше нещо повече от взаимно уважение. Въпреки това главният комисар беше наясно, че Гьоц е предпазлив и се придържа твърдо към буквата на закона, затова рядко рискува. Освен това знаеше, че прокурорът е доста прозорлив и отдалеч усеща, ако случаят не е изяснен докрай. Затова се видя принуден да признае, че се осланя единствено на личната си преценка. Накрая Гьоц изказа готовност да му даде известна свобода. Въпреки това Фабел предпочете на този етап да не му обяснява, че възнамерява да доведе за разпит и Максуейн — надяваше се той да покаже поне привидно, че е готов да им съдейства.
— От Стопанския отдел се страхуват, че ще си имат големи неприятности, ако от прокуратурата не признаят, че има достатъчно основания за обиск — сподели Вернер. — А без заповед от прокуратурата не могат да предявят и обвинение.
Лицето на Фабел помръкна, той грабна телефонната слушалка и набра номера на клетъчния телефон, който украинецът му беше дал.
— Не очаквах да ви чуя толкова скоро, господин Фабел — призна Витренко старши на съвършения си немски, който обаче говореше със силен акцент.
Фабел му изложи как стоят нещата с прокуратурата.
— Трябва ми нещо конкретно, каквото и да е, което да дава основания да задържим за по-дълго Айтел баща и син и да изземем документацията им. Те са единствената връзка, която би могла да ни отведе при организацията на сина ви.
След известно мълчание в другия край на линията украинецът каза:
— Не знам дали ще успея да ви помогна. В момента със сигурност не мога да ви предоставя нищо. Но ако искате, нека се срещнем довечера, да речем в осем часа, в онзи склад в Шпайхерщат.
Твърдата решителност върху лицето на Фабел не изчезна и след като затвори.
— Вернер, върви да доведеш Мария. Отиваме в отдел „Подривна дейност“.
Мария не престана да говори, докато тримата бързаха по коридора към асансьора за кабинета на Фолкер. Тя подаде на Фабел три-четири листа, прихванати с кламер.
— Опитах се да го проуча този Витренко. Ето ти нещо като биография, едва ли ще открием повече. Доколкото разбрах, Беркут се налага все повече като сериозен отряд за борба с тероризма и с организираната престъпност, макар че досега основната му задача е била борбата с безредиците. Наподобява германското ГГО-9. Хората в отряда очевидно имат много добра подготовка. Свързах се с щабквартирата им в Киев — бяха отзивчиви, но не пожелаха да ми разкажат много за Витренко. Както личи, е бил сред най-добрите им експерти по ислямски тероризъм главно защото е бил в Афганистан и Чечня. Единственото, което получих от тях, е кратка служебна биография на Витренко. Сред другите неща открих ето това… — Мария прехвърли една-две от страниците, които Фабел държеше. Върху един от листовете той видя нещо, което вероятно беше печатът на Министерството на вътрешните работи на Украйна, отдолу имаше текст на кирилица. Беше приложен и преводът на немски. — Погледни: две седмици обучение в Одеса, в отряда, подготвян да разкрива серийни престъпници.
Фабел спря.
— А ти ми спомена, че в Украйна се разпространява докладът за убийствата на Хелмут Шмит, който изготвих за Европол.
— Точно така. Още чакам отговор, но съм готова да се обзаложа на едномесечната си заплата, че твоят доклад е бил включен в учебния материал за курса.
Фабел усети глада, какъвто изпитва ловец, почувствал, че е близо до плячката.
— Заради това, значи, имаме учебникарски пример за извършени от психопат серийни убийства — защото те повтарят посочените в учебниците случаи. И убиецът е избрал мен, понеже по една случайност е прочел доклада ми за серийните престъпления.