Вернер се засмя горчиво.
— И е решил, че може да^те разиграва и да те накара да търсиш в погрешна посока.
— С тази малка разлика, че ти не го направи — добави Мария.
Фабел й върна папката.
— Да вървим — подкани той и двамата му подчинени забързаха след него.
Секретарката направи всичко по силите си, за да спре влака, състоящ се от Фабел, Мария и Вернер и устремил се към кабинета на Фолкер. Той седеше зад бюрото и разговаряше на английски с двама мъже в ризи с къси ръкави, които се бяха разположили срещу него. Фабел предположи, че са от шестчленната група от ФБР, прикрепена към полицейското управление в Хамбург след нападенията от единайсети септември. Фолкер побърза да прикрие с усмивка очевидното си раздразнение, че го безпокоят.
— Доколкото разбирам, идвате по важен въпрос, господин главен комисар.
Фабел не отговори, само погледна многозначително американците.
— Извинявайте, господа — каза Фолкер на съвършен английски, поне доколкото можеше да прецени Фабел. — Дали ви е възможно да приключим заседанието по-късно?
Докато излизаха, американците изгледаха Фабел с нещо средно между любопитство и гняв. Фолкер отново се облегна на стола с кожена тапицерия и вдигна ръка, сякаш подканяше Фабел да каже какво толкова е станало. В движението имаше нагло нехайство и Фабел си даде сметка, че Фолкер иска да го ядоса и да наруши равновесието в разговора в своя полза. След като разчете стратегията му, Фабел помълча известно време, седна на един от столовете, току-що освободени от американците, и чак тогава заяви:
— Да, полковник Фолкер, въпросът е важен. И не търпи отлагане. Смятам да свикам пресконференция за убийствата, които разследвам — излъга той. — Бих искал да разясня пред обществеността някои неща. Всъщност смятам да ви направя своеобразна услуга — усмихна се студено Фабел.
— О! Виж ти!
— Подготвил съм изявление, в което категорично отричам Федералната разузнавателна служба да осигурява закрила на убиеца, бивш офицер от украинския отряд за борба с тероризма Васил Витренко, само защото той може да бъде полезен като източник на сведения за „Ал Кайда“ и други ислямски терористични организации. — Забеляза, че Фолкер е впрегнал цялата си воля, за да не издава с лицето си какво чувства. Фабел продължи: — Смятам да подчертая изрично, че лично вие очевидно нямате нищо общо с това и че слуховете за обратното не отговарят на истината.
Фолкер оголи зъби в нещо, което би могло да се нарече и усмивка.
— Няма да посмеете.
— Няма да посмея какво? Да защитя доброто ви име, опетнено от такива долни слухове?
— Няма никакви слухове…
Фабел си погледна часовника.
— Така ли? Не е ли вярно, че „Щерн“ и „Хамбургер Моргенпост“ ще получат от неназован източник пакет с уличаващи сведения… — Фабел се наведе напред и почти избълва на Фолкер последните думи: — Всеки момент.
— Както отбелязах, няма да посмеете — повтори Фолкер, но в гласа му се прокрадна сянка на колебание.
— Полковник Фолкер, ще ви бъда задължен, ако изпълните първоначалната ни уговорка и предоставите всички свързани с разследването сведения, с които разполагате. Нека започнем с връзката между Айтел баща и син с картела със седалище в Киев, който извлича незаконна печалба от средствата, влагани за обновяването на Хамбург. Сега, докато ние с вас разговаряме, колегите от Стопанския отдел разпитват и двамата Айтел. След тази среща с вас, господин полковник, смятам да сляза долу и да им предоставя улики, достатъчно основателни, така че главният прокурор да издаде заповед за обиск и задържане. Освен това искам да знам къде да открия бившия другар Витренко и неговите помагачи. И така… ако всичко това се случи, може би няма да се стигне до информацията, която може да изтече в средствата за масово осведомяване, и до пресконференцията, за които ви споменах.
Фолкер го изгледа мрачно.
— Нали знаете, Фабел, че бих могъл да направя живота ви много тъжен?
— Твърде мило от ваша страна, Фолкер, че ми напомняте. И то пред двама свидетели.
— Какво според вас правим тук, Фабел? Нима си въобразявате, че сме някакъв отдел по мръсните номера?
Фабел сви рамене.
— Аз съм полицай. Предпочитам да оставям фактите да говорят сами. А дотук фактите ми казват, че вие не само укривате от мен доказателства, но и по отношение на Витренко следвате свой дневен ред.
Фолкер се засмя горчиво.
— За високопоставен офицер, разследващ тежки престъпления, явно имате навика да нагаждате фактите така, че да съответстват на вашия дневен ред от предразсъдъци.