Фолкер отново бръкна в папката и извади две снимки. Сложи ги и двете върху писалището и ги обърна така, че да ги виждат и Фабел и Мария. Бяха от обичайните фотографии, правени по време на полицейско наблюдение: бяха заснети с телеобектив от разстояние. И двамата мъже наближаваха петдесетте, единият беше слаб и висок, вторият — набит. И двамата имаха опасния вид на калени бойци. Фолкер почука с пръст по снимката на слабия мъж.
— Това е Станислав Соловей. Точно той посочи на Юрий Варасов предимствата да се оттегли. Другият е Вадим Редченко.
— Свръзката на Клугман ли? — попита Мария..
— И вероятен негов палач — добави Фолкер.
Фабел поклати глава.
— Ханзи Краус каза, че убийците му са говорели немски без акцент. И нарочно са оставили оръжие, каквото има в украинските служби за сигурност. За да бъде намерено. Според мен са искали да ни заблудят.
— Е, Редченко си е роден убиец, независимо дали той е убил Клугман. Беше се установил в Райнбек, ръководеше от изоставена мелница фабрика за дрога и мрежа наркодилъри. Преди месец заедно с отдел „Борба с наркотиците“ им устроихме внезапно нападение.
— Нека се досетя, не сте заварили никого, нали? — обади се Мария.
— Именно. Всъщност мелницата пламна веднага щом заехме позиции. Някаква съветска мина и стратегически сложени варели с леснозапалими химикали. Беше направено много професионално, без грешка. Пожарът унищожи всички улики, ако е имало такива. Оттогава все не можем да проследим Редченко до някакъв адрес, макар и да знаем две места, където се отбива редовно. Всеки път пращаме някой да го следи и всеки път той го губи. Тези хора наистина имат невероятна подготовка. Да вземем самия Витренко… Никак не е лесно да се доберем до някакви сведения за украинците, ала от онова, което узнахме, той е служил не само в отряд за бързо реагиране, но и в така наречените бригади на висотниците. Същото важи и за други от бандата му. Тези отряди и досега следват образеца на групите за бързо реагиране в британските военновъздушни сили и се състоят от бойни единици от единайсет души. От онова, което успяхме да научим с доста усилия, Витренко е създал такива отряди и в Афганистан, а после в Чечня. Но вместо от единайсет, неговите се състоят от тринайсет души. Смятаме, че и тук хората му са толкова на брой.
— Това съответства и на нашата информация — потвърди Мария.
Фолкер сложи длани зад главата си.
— Операцията, която провеждахме с Клугман и Тина Крамер, имаше за цел събирането на сведения за Витренко. В това отношение не съм ви заблуждавал никога, Фабел. Признавам, крайната цел всъщност беше да му предложим някаква сделка — имунитет срещу съдебно преследване за връзките му с организираната престъпност при условие че се съгласи да сътрудничи на американците и, разбира се, се откаже от всякакви престъпни деяния. Но е трудно да съблазниш с имунитет човек, който е почти изключено да бъде намерен, камо ли задържан под стража, дори и да съберем достатъчно доказателства срещу него. А ако Витренко наистина стои зад тези убийства, това означава, естествено, край на всякакви пазарлъци, — Той свали ръце и се наведе напред, както седеше на стола. — Вярвате ми, нали, Фабел?
— Ако ми кажете, че това е истината, господин Фолкер — отвърна той.
Фолкер прибра снимките и документите в папката и я бутна през масата.
— Нередактираната неразкрасена версия. Постарайте се да не я губите.
Когато Фабел и Мария се върнаха в помещението на отдел „Убийства“, по електронната поща се получи съобщение, адресирано до Вернер. Мария го разпечата на принтера и го занесе на Фабел в кабинета му.
— Чуй… — Тя седна от другата страна на писалището. — Джон Шчурчак, бизнес партньорът на Айтел в Щатите, нали така?
Фабел кимна. Мария продължи да му излага накратко съдържанието на писмото, като от време на време поглеждаше листа:
— От ФБР са проявили много голям интерес към всички сведения, които можем да им предоставим за Джон Шчурчак и за сделките, които е сключвал. Както личи, той е син на Роман Шчурчак, офицер есесовец от Галицийския полк по същото време, както и Волфганг Айтел. Шчурчак е сред украинците, които в края на войната се добират със сражения до Австрия, за да се предадат на американците. Ако е попаднел в ръцете на Червената армия, са щели да го застрелят. Разрешили са му да се изсели в САЩ и там е регистрирал външнотърговска фирма. Доколкото разбирам, последната далавера не е началото на съвместната дейност между семействата на Айтел и на Шчурчак. Седалището на Шчурчак е в Ню Йорк и според ФБР Роман Шчурчак е бил подозиран във връзки с организираната престъпност, но не му е предявявано обвинение за нарушаване на закона. През 1992 година, когато бащата умира, Джон Шчурчак поема семейния бизнес. След падането на Стената украинците започват да емигрират масово — законно и незаконно, в САЩ. Според сведенията, които сме получили, Джон Шчурчак е заподозрян, че е помогнал на някои от тях да влязат в страната без валиден паспорт или виза. Сега американците наистина са се видели в чудо с одеската мафия, чието ядро е в Брайтън Бийч в Бруклин, Ню Йорк. — Мария вдигна очи от листа. — И преди съм чувала за тази мафия, състои се главно от украинци и руснаци. В сравнение с тях италианската прилича на кротко агънце. — Младата жена отново извърна очи към документа. — Джон Шчурчак е заподозрян в близки отношения с руската и украинската организирана престъпност.