Фабел грейна в усмивка.
— Точно тази връзка Волфганг Айтел, поборник за ред и законност, не мбже да допусне да излезе наяве. Че върти далавери с украинската мафия.
Мария продължи да чете съобщението.
— Ужас! Слушай. Една от причините ФБР да не може да отправи обвинение към Шчурчак е начинът, по който действа одеската мафия. Той е напълно различен от подхода на италианската. Одеската мафия се състои от бойни групи, оглавявани от пахан, или тартор. Те от своя страна се състоят от четири по-малки групи, които действат независимо една от друга. Никой няма пряк допир с тартора, който разпределя задачите чрез така наречените „бригадири“. Освен това имат навика да ползват външни наемници, които понякога дори не са украинци или руснаци по произход: те изпълняват задачата, прибират си парите и си заминават, без изобщо да имат представа за кого работят. Така вероятността ФБР някога да се добере до Шчурчак клони към нулата.
— Затова ли от ФБР са толкова нетърпеливи да разберат дали сме установили някаква пряка връзка с престъпната дейност тук?
— Да. Но има още. Както личи, руската и украинската мафия не се занимават с наркотици. Специализирали са се във финансовите злоупотреби и високите технологии. Но основната им дейност се ограничава с незаконни финансови преводи, с регистрирането на кухи външнотърговски фирми, които перат парите от престъпната дейност в Русия и Украйна, прекарват ги през Щатите и най-често през европейски банки или ги влагат в недвижими имоти.
— Както е в нашия случай с Хамбург.
Фабел си позволи кратък миг на задоволство. В малък ъгъл от пъзела парчетата започваха да се подреждат. Нищо чудно накрая само Айтелови да оперяха пешкира, но поне имаше шанс все някой да отиде зад решетките заради участието си в цялата тази лудница. Фабел се изправи рязко и решително, като грабна листа с цифрите и буквите на банковите сметки и шифъра към тях.
— Дай да поговорим с колегите от Стопанската полиция.
Събота, 21 юни, 1,30 ч. следобед,
полицейското управление на Хамбург
По външния вид на Маркман човек можеше да познае приблизително с какво се занимава: приличаше по-скоро на счетоводител, отколкото на полицай. Беше дребен и спретнат, с безупречен син костюм, който обаче сякаш търсеше по-солидни плещи, на които да стои по-добре. Маркман стисна ръката на Фабел с показна твърдост.
— Хвърлих едно око на счетоводните подробности, които ни предоставихте, господин Фабел — каза той с леко фъфлене. — Те със сигурност повдигат достатъчно въпроси, за да получим заповед за изземане на документацията на основните фирми и отделни лица. Но според мен не можем да задържим още дълго двамата Айтел, ако не започнем да обсъждаме някакво конкретно обвинение. Те вече недоволстват от натиска, който им оказваме… по-скоро екипите от скъпи адвокати, които са наели, започват да оправдават високите си почасови хонорари. В случай че не разполагате с нещо…
Фабел се усмихна.
— Само с подозрения… и блъфове. Дайте поне да видим дали ще успея да ги попритисна малко. Първо ще се заемем с Айтел старши.
Гледката беше точно каквато човек очаква да завари в помещение за разпити. Четирима мъже, по двама от двете страни на масата. Единият стоеше с кръстосани ръце и се беше надвесил над масата, с очи, вперени в мъжа от отсрещната страна, който на свой ред храбро се опитваше да покаже, че не се поддава на натиск. В тази картина обаче имаше нещо сбъркано. Вместо да притисне Волфганг Айтел, екипът на полицията седеше в неговата сянка. Фабел видя, че по време на разпита психологическото равновесие бавно, умело и решително е било измествано в полза на Айтел. Даде си сметка, че трябва да бутне везните в другата посока.