— Седнете! — каза Фабел, след като влезе в помещението.
Айтел се изпъчи още повече и го изгледа от висотата на огромния си ръст, иззад своя орлов нос.
— Не ми се правете на голям аристократ, Айтел — тросна се Фабел и в гласа му прозвуча презрение. — Всички знаем, че сте син на баварски селянин. Лесно е да си придавате важности, при положение че сте прекарали половината си детство до колене в свинските лайна. А сега седнете!
Фабел с изненада видя, че за адвокат Айтел е повикал Ваалкес, началника на юрисконсултите към групировката „Айтел“, който би трябвало да е по-вещ в търговското, отколкото в наказателното право. Ваалкес скочи на крака и избухна:
— Не можете… просто не можете…. – запелтечи той възмутен. — Това е недопустимо. Няма да позволя да разговаряте по този начин с клиента ми. Обидно е…
Айтел се усмихна многозначително и показа на Ваалкес да седне, а той се подчини. Фабел все едно гледаше овчар, който без думи заповядва на кучето си какво да прави.
— Не се притеснявай, Вилдриф. Според мен господин Фабел съвсем преднамерено се опитва да ни извади от равновесие.
След това Айтел седна. Маркман кимна на двамата полицаи от Стопанската полиция, провеждащи разпита, да излязат и той и Фабел също седнаха.
— Както виждам, смяна на екипа — отбеляза Айтел. — Очевидно се налага да ме разпита човек с по-висок чин.
А това, господин Фабел — намеси се отново Ваалкес, — само показва, че търсите все по-отчаяно някакви основания да продължите тормоза над клиента ми.
Айтел за пореден път махна с ръка и му показа да мълчи.
— Аз не се плаша лесно — заяви старецът, след което отметна глава и изправи гръб, така че дори седнал да гледа отвисоко. — В края на войната всички пробваха своите жалки подходи. Американците бяха груби и очевидни, те също прибягваха до обиди и заплахи. Англичаните пък бяха много по-изтънчени, истински професионалисти: неизменно любезни, но непреклонни и упорити. Така човек се чувстваше уважаван, дори оставаше с впечатлението, че му се възхищават, а те всъщност се чудеха как да откопчат от теб достатъчно, за да те качат на бесилото. Както виждате, Фабел, и едните, и другите не успяха.
Фабел сякаш не беше чул и дума от онова, което му беше казал Айтел. Той вдигна телефона и набра вътрешния номер на Мария. Щом тя вдигна, й каза да свали в помещението за разпити папката с данните от ФБР и другите папки. После продължи да седи, без да проронва и дума. Ваалкес отвори уста да възрази.
— Млъквайте — прекъсна го Фабел тихо, без гняв.
— Край! — Адвокатът отново се изправи. — Тръгваме си.
— Седни! — излая Айтел. — Толкова ли не виждаш, че господин Фабел се чуди как да предизвика някакъв инцидент?
Когато Мария дойде с папките, обстановката в притихналата стая вече бе нажежена.
— Защо не седнеш и ти, Мария! — подкани весело Фабел.
Мария придърпа един от столовете до стената и го сложи в края на масата. Това беше нахлуване в неутрална територия, заради което Ваалкес изцъка и побутна стола си леко встрани, към Айтел. Фабел видя, че единият сантиметър, който адвокатът бе преотстъпил от територията, е вбесил клиента му.
— Можем ли вече да започнем? — попита Ваалкес. — Или смятате да поканите и останалите от отдела ви?
Фабел не му обърна внимание. Взе от Мария папката, отвори я и заговори, без да вдига очи:
— Господин Айтел… вие работите с онова, което американските ни приятели наричат одеска мафия, нали?
Ваалкес понечи да отговори. Поредното движение на ръката, с което Айтел го спря.
— Нямам никакви връзки с никакви мафии, господин Фабел. — Гласът му беше тих и спокоен, но зареден със заплаха. — И предлагам да бъдете малко по-внимателен с обвиненията.
— Работите ли с Джон Шчурчак?
— Всъщност, да, както и с баща му и се гордея с това.
Фабел вдигна очи от папката.
— Но Шчурчак е нещо като кръстник… главатар… — престори се Фабел, че търси думата.
— Пахан — помогна му Мария, без да сваля очи от Айтел.
— Да… нещо като върховен пахан. Така ли е? Човек, който се занимава с финансови злоупотреби, проституция и наркотици…
Очите на Айтел помръкнаха, в гласа му се появиха ледени нотки.
— Това е клевета. С нищо неоправдана, неподкрепена, недоказана долна клевета за един уважаван бизнесмен.
Фабел се усмихна. Сега вече беше там, където целеше да се озове: под кожата на Айтел.