— Роман Шчурчак беше храбър воин и военен гений. И бих добавил, истински родолюбец. Няма да слушам човек, който… — Айтел се свъси, сякаш бе докоснал нещо гнусно и миризливо. — Човек, който като вас осквернява паметта му.
Фабел сви рамене възможно най-нехайно.
— О, на друг ги разправяйте тия. Роман Шчурчак е бил наемник на нацистите. Избивал е свои сънародници само защото така са му наредили банда разбойници в Берлин.
Айтел сякаш се беше вкопчил във въже и трескаво се опитваше да впримчи все по-голямата си ярост.
— Роман Шчурчак се сражава за родината си. Единственото, към което се стремеше, беше да освободи Украйна от Сталин и неговите блюдолизци. Беше борец за свобода и достоен човек, какъвто вие не можете и да мечтаете да бъдете.
— Така ли? И как измервате това качество? По броя на сънародниците си, които е избил ли? Или по количеството мръсни пари, които е натрупал в Щатите с кражба и корупция? Да, прав сте… Едва ли някога бих мечтал да стана като Роман Шчурчак.
Айтел понечи да се изправи. Точно в този миг Ваалкес започна да си печели парите.
— Господин Фабел, не правите тук нищо друго, освен да настройвате срещу себе си моя клиент. Няма да търпя и секунда повече такъв груб тормоз. Ако нямате конкретни въпроси за някакви финансови нарушения, разпитът е приключил.
— Смятам, че клиентът ви пере пари на руската и украинската мафия, вероятно чрез кухи фирми, регистрирани заедно с Джон Шчурчак. — Докато говореше, Фабел усети как Маркман до него застава на тръни. Той знаеше, че си разкрива картите. А с тях нямаше да спечели. — Но има и други, по-тежки закононарушения, които трябва да обсъдим.
— Например?
Айтел си беше възвърнал самообладанието. Фабел усети, че и старецът е доловил до каква степен всичко това е блъф.
— Много скоро ще се върнем на тях. Междувременно ще ви оставя в способните ръце на господин Маркман. — Фабел се изправи и Мария го последва. — След малко ще дойда пак, а дотогава ще стоите тук.
Докато излизаше, кимна на двамата следователи от Стопанския отдел, които се присъединиха към Маркман в помещението за разпити.
— Хващаме се за сламки, шефе — каза Мария.
— Права си — съгласи се мрачно Фабел. — Дай да пробваме с Айтел номер две.
Този път, когато влезе в стаята за разпити, Фабел не каза нищо, само се облегна на стената в дъното. Мария застана до него. Така Фабел искаше да покаже, че само наблюдава, а не участва в разпита, същевременно обаче се опитваше да извади от равновесие Норберт Айтел. В края на краищата защо един полицай от отдел „Убийства“ ще проявява интерес към разследване на финансови злоупотреби?
До Норберт Айтел седеше друг адвокат, и той в скъп костюм. Двамата следователи от Стопанския отдел обсъждаха с него препис от извадката със сделките и паричните преводи. След десетина минути Фабел се доближи до един от колегите си и му пошушна нещо на ухото. Полицаят кимна и заедно с другия следовател си размениха местата с Фабел и Мария.
— Благодаря ви, момчета… — каза Фабел. — Няма да се бавим.
Норберт направи физиономия на търпеливо снизхождение, когато Фабел за пореден път го попита каква е връзката му със семейство Шчурчак. Този път обаче Фабел не успя да разпали у Норберт никакви чувства освен раздразненост и нетърпение.
— Така няма да стигнем доникъде — каза адвокатът на Айтел младши.
И Фабел нямаше друг избор, освен да се съгласи. Не разполагаше с абсолютно никакви данни за бащата или сина, с които да ги принуди да му кажат нещо за Витренко. Изправи се и кимна на двамата полицаи от Стопанската полиция, че могат да възобновят разпита. Точно в този миг Норберт Айтел се почувства победител. Отказа се от безразличния тон и се изправи с лице, изкривено от нещо средно между омраза и презрение. Заби ляв показалец в гърдите на Фабел.
— Ще ви съсипя живота, Фабел — изсъска той през стиснати зъби. — Няма да ви се размине току-така.
Отново забучи пръст в гърдите му и го побутна по-силно, сякаш изтласкваше нещо безполезно. Ръката на Фабел се стрелна нагоре и сграбчи Норберт за китката.
— Само да сте посмели да ми посегнете отново!
Норберт се опита да отскубне ръката си, но Фабел я държеше здраво. Погледна я, сякаш се канеше да я изтласка към гърдите му. Но вместо това застина. Загледа невиждащо стиснатия юмрук на Норберт, който отново се помъчи да се отскубне. Но ръката му пак се заклати насам-натам, все едно двамата участваха в нещо като минитурнир по канадска борба. Фабел стисна още по-силно китката на другия мъж и юмрукът му стана червен. Полицаят премести поглед от юмрука към очите на Норберт. Усмихна се. Студено и злостно.