— Съобщи ли на момчетата от местния участък?
Вернер поклати глава.
— Исках първо да го видиш ти. Много удобно, нали?
— И какво страхотно съвпадение. Нека хората на Холгер Браунер си свършат работата. Съобщи в участъка, но ги предупреди, че разглеждаме случая като евентуално убийство и че го поема нашият отдел.
Фабел отново погледна надолу към Ханзи. И този път не се сдържа, надзърна отвъд трупа, отвъд наркомана и видя нечий син, човек, който някога сигурно също е имал мечти, надежди и амбиции.
— Спомена, че в полицейското управление Ханзи най-неочаквано е започнал да нервничи, нали? — попита той Вернер. — В бюфета ли?
— Да. Наистина ми се стори необичайно, че ни в клин, ни в ръкав се притесни и реши да си ходи.
— А аз ти казах, че вероятно е искал да си набави следващата доза. Но ако се е разбързал не заради дозата? Ако след като сме го накарали да гледа купчини снимки, той вижда не другаде, а направо в полицейското управление единия или и двамата убийци?
— В началото си се държеше съвсем нормално… В бюфета, както обикновено, имаше няколко униформени и няколко цивилни полицаи. Ханзи започна да нервничи чак когато седнахме на масата. Всъщност бяхме седели известно време, когато… — Лицето на Вернер стана каменно, а очите му замърдаха, сякаш пред него се движеха образите на онова, което си бе спомнил. — Ами да! — После светлината, внезапно озарила лицето му, помръкна точно толкова неочаквано. Вернер погледна мрачно Фабел. — Мамка му…
Събота, 21 юни, 5,30 ч. следобед,
полицейското управление на Хамбург
Веднага щом се върнаха от мизерния приют на Ханзи Краус, Фабел и Вернер се отправиха към кабинета на Ван Хайден. Вече влизаха вътре, а на Фабел му се стори, че още усеща смрадта на мухъл и нечистотии, която се носеше във въздуха на онази стая и сякаш се беше просмукала в плата на сакото му. Прииска му се неудържимо да си иде вкъщи, да си вземе душ и да се преоблече.
На Ван Хайден определено не му беше до любезности.
— Сигурен ли си, Фабел? — попита началникът на управлението едва ли не преди вратата да се е затворила след Фабел и Вернер.
Фолкер вече седеше пред бюрото на Ван Хайден и не се изправи, само кимна на Фабел, когато той се появи заедно с Вернер. На Фабел му направи впечатление, че върху писалището има две червени папки: лични досиета.
— Обвинението е много тежко…
— Не, господин началник, не съм сигурен. Единственото, с което разполагаме, са няколко факта, за които, общо взето, сме убедени.
Фабел и Вернер вече стояха пред огромното бюро на Ван Хайден. Той им кимна да седнат на двата свободни стола до Фолкер. След като се разположиха на тях, Фабел продължи:
— Според разузнаването на господин Фолкер, от полицейското управление на Хамбург изтича информация, която някой продава на новата украинска банда и по наше мнение на други групировки, замесени в организираната престъпност. Който и да го прави, той, тя или те имат подбуди да убиват всеки, който би могъл да ги разпознае. Според полковник Фолкер са се досетили, че Клугман е федерален агент под прикритие, и или са го издали на украинците, или сами са го очистили.
— По всичко личи обаче, че сами си вършат мръсната работа — намеси се и Вернер. — Ханзи Краус ни разказа, че убийците, които е видял, са били германци, а не чужденци. И им е доставило удоволствие да убиват. Според съдебния патолог тия негодници са изтезавали Клугман, преди да му теглят куршума. А пистолетът, украинско производство, който Ханзи е намерил, е оставен нарочно, за да ни тласне в погрешна посока.
Нататък продължи Фабел:
— И когато Краус е докаран тук да разгледа снимките, Вернер го води долу в бюфета, където някой го подплашва така, че той моментално си плюе на петите. Малко след това Краус лежи мъртъв в приюта и убийството му е инсценирано така, че да прилича на смърт от свръхдоза.
През цялото време, докато двамата говореха, Ван Хайден седеше с мрачно лице. На Фабел му направи впечатление, че вниманието на Фолкер е насочено не към разказа им, а към начина, по който Ван Хайден ще реагира на него.
— Добре… свидетелствата сочат към корумпирани полицаи. Но какви по-точно са доказателствата срещу тези двама полицаи? — попита Ван Хайден, при което взе червените папки с личните досиета и ги метна през широкото писалище, така че те да се озоват точно пред Фабел.
— Засега, господин началник, нямаме никакви обективни, неопровержими доказателства — отговори той. — Но описанието на външността им, което направи Ханзи, потвърждава, че става въпрос именно за тях. Освен това… — Фабел отвори едната папка и забучи пръст в снимката в горния десен ъгъл на първата страница. — Докато бях в кабинета му, видях няколко купи от боксови турнири, едната от които за средна категория при младежите в Харбург-Хамбург. Той е израсъл именно там. Ханзи Краус спомена, че по-възрастният от двамата убийци е разправял как е живял в този квартал. — Фабел отвори и другата папка. — Наркоманът описа и втория, по-млад мъж, който е натиснал спусъка, и каза, че е приличал на културист. Не се сещам как по-точно можем да опишем този човек.