Чу отново звука. Стон. Или приглушен глас.
— Витренко! — извика пак Фабел, този път по-колебливо, сякаш не беше сигурен кой от двамата Витренко, бащата или синът, ще му отвърне.
Отговорът се свеждаше до тих приглушен вик, сякаш го издаваше човек със запушена уста. Фабел обърна рязко глава по посока на звука. Ослуша се, но тишината в склада вече се запълваше със собствения му пулс, който думкаше като парен чук. Той стисна още по-здраво пистолета и усети, че и дланите като лицето му са хлъзгави от избилата пот.
Вече беше близо до кабината. Предполагаше, че стъпалата са само на метър-два. Стигна при поредния стълб и долепи до него свободната си длан. Напипа издатина — електрически кабел, който се спускаше отвесно по стълба. Фабел прокара бързо ръката си надолу и намери квадратния ключ за осветлението. Пое си дълбоко, бавно и тихо въздух, после се отдалечи от стълба, но без да сваля пръстите на протегнатата си лява ръка от ключа. Поотпусна хватката, с която държеше пистолета, сетне пак го стисна, готов да стреля, каквото и да го очакваше, след като включи осветлението.
Фабел натисна ключа и десетина от окачените неонови лампи в средата на склада примигаха без особено желание, за да осветят гледка от ада.
Момичето със златистата коса, момичето, излъчващо такава младост и сила, беше мъртво: беше приковано отстрани на кабината. Голото й изкормено тяло с изтръгнати бели дробове беше разпънато с пирони по същия начин, както жертвите по снимките, правени преди две десетилетия в далечната земя. Кръвта и вътрешностите лъщяха като блажна боя, плисната върху стената на кабината, която беше разположена по-високо от самия склад. Губейки живота си, младата жена беше загубила и човешкия си облик: Фабел се замъчи да си представи човека, който някога бе била, и да прогони натрапчивото чувство, че вижда пред себе си сгърчения скелет на гротескна птица с човешка глава. Ядоса се, че си го е помислил, защото убиецът беше целял да създаде именно такава представа. Фабел едва си пое въздух, залитна назад и спря при една от колоните. Правеше всичко възможно да откъсне очи от ужасяващата картина пред себе си, но установи, че му е невъзможно.
Отново чу тихия приглушен стон. Точно като сомнамбул, когото внезапно са събудили, той се завъртя рязко с насочено оръжие по посока на звука. Възрастният украинец стоеше прав до стълба, обърнат към ужаса върху стената на кабината. Беше вързан здраво с жица, с която беше направена примка, промушена над и зад главата му и пристегната под брадичката му. Жицата се беше врязала дълбоко в плътта на стареца и ризата му отпред беше наквасена с тъмночервена кръв. Устата му беше запушена с голяма лепенка. Фабел видя, че славянинът е още жив, а широко отворените му очи виждат всичко. Изведнъж на Фабел му причерня при мисълта: Витренко беше накарал баща си да гледа. Беше повторил собствената си история и беше принудил клетника да стане свидетел как синът му изтръгва от тялото на момичето дишащите му бели дробове. Фабел се спусна напред, обхвана с длани главата на украинеца и усети върху себе си дивия вторачен поглед на зелените очи. Старецът се опитваше да му каже нещо.
— Чакайте… чакайте… — рече Фабел, докато оглеждаше трескаво пристегнатата на смъртоносна примка жица и се чудеше откъде да развърже мъжа, преди да е издъхнал от загубата на кръв. — Ще ви отвържа…
Украинецът заклати яростно глава, при което телта се впи още по-надълбоко в плътта му, а иззад лепенката се чу нещо, което би могло да бъде и писък.
— За Бога, не мърдайте…
Фабел прибра оръжието в кобура и се зае да маха от устата на стареца лепенката. И този път украинецът реагира яростно, като заклати глава, после кимна надолу. Фабел проследи посоката, в която гледаха зелените очи.
И видя големия, дебел метален диск.
Беше вързан за стълба, до краката на стареца и Фабел се досети, че е противотанкова мина. Към нея беше прикачено черно устройство с мигаща зелена светлинка. Ужасът стисна в още по-безпощадна хватка Фабел, когато той си даде сметка, че двете дебели жици, които излизаха като змийчета от устройството, са същите, с които украинецът бе завързан за стълба. Цялото му тяло беше омотано с тях. И мигащата зелена лампичка върху устройството показваше, че то е с часовников механизъм. Завързаният мъж отново започна да прави припрени движения с главата и очите, сякаш се опитваше да отпрати Фабел назад, по посока на вратата на склада.