— Господи, Ян! Мислех, че живея в страшен свят, но твоят направо ме хвърля в ужас — промълви накрая той. — Не мога да повярвам, че са мъртви. Не мога да повярвам, че е направил това с родния си баща. — Махмут замълча, сякаш обмисляше нещо. — Слушай, Ян, за известно време ще се покрия. Ще се махна от Хамбург. Не знам дали този супер викинг ме разглежда като човек, подлежащ на отстраняване, но не искам да ме направи на нещо като скандинавски кебапчета. Щом се върна, ще се свържа с теб. Но дотогава не ме търси, Ян.
— Разбрах — каза Фабел.
Махмут затвори.
Фабел звънна на Габи. Както винаги, разговаряха кратко и весело. Двамата си имаха нещо като словесна стенография, чрез която вместваха в няколко думи цели абзаци и значения. Фабел се притесняваше, че този случай ще продължи да поглъща почти цялото му време, но искаше Габи да дойде. Тя му каза да не се притеснявал, ако имал работа. Времето, което Фабел прекарваше с нея, му беше по-скъпо и от злато и той не пропускаше възможност да бъдат заедно. Същата пестеливост, която проявяваха към думите, им позволяваше да вместват в малко време голяма стойност.
След като стана от телефона, Фабел се сети, че не е ял. Отиде в кухнята и си направи салата и прекалено силно кафе. Междувременно набра номера на Леке, но затвори още преди, да се е свързал — сети се, че брат му сигурно още е зает в кухнята или с клиентите в ресторанта. Затова се обади на Сузане. Тя беше ужасена, щом разбра какво се е случило в Шпайхерщат, и настоя веднага да дойде. Фабел й отказа: обясни, че ще се върне в управлението за заседанието, което е свикал по случая. Сузане очевидно беше разстроена и притеснена, но когато Фабел й спомена как би искал да отидат заедно на Силт, гласът й стана по-ведър.
— С удоволствие, Ян. Мисля, че ще се отрази добре и на двама ни. Безпокоя се каква психологическа цена ще се наложи да платиш за целия този ужас.
„Аз също се тревожа“, помисли си Фабел.
След разговора със Сузане изяде без особено желание салатата, сипа си още едно кафе и отиде в хола. Включи осветлението и седна на канапето, срещу отражението си в огромния панорамен прозорец. Въздъхна тежко и погледна ръчния си часовник. Трябваше да поразхлаби напрежението, стиснало като с менгеме врата и плещите му, и чак тогава да се върне в полицейското управление. Пресегна се към масичката и взе „Речника на английските фамилни имена“, който Ото му беше подарил. Засмя се тихо. Само Ото знаеше, че Фабел може да намери спокойствие в томове с немска или английска етимология. Обичаше справочниците. Приличаха на океани, в които можеш да излизаш на плаване без строго определен курс, като търсиш първо едни познания, а после се отклониш към друг, съвсем страничен, но точно толкова увлекателен маршрут. В началото провери собственото си име. Знаеше, че „Фабел“ се среща не само в Германия, но и в Холандия и Дания. Беше леко разочарован, когато не откри следи от името сред презимената на Британските острови. Опита да се сети някое необичайно британско име, което е срещал наскоро. Имаше едно, което заради случая веднага излезе на преден план в съзнанието му. Фабел разлисти страниците и откри огромната част, посветена на презимената, които започваха с „Мак“ и всъщност преобладаваха в Ирландия и Шотландия.
Намери статията за Максуейн.
И застина. Чашата кафе в ръката му замръзна между устните му и чинийката. Спусна се мъртвешко мълчание. Фабел имаше чувството, че е затворен като в клетка в мига между ударите на сърцето си, когато кръвта сякаш се вледени в жилите му. После се отърси от унеса. Остави с трясък чашата обратно върху чинийката, като разплиска черната горчива течност. Още преди да се е усетил, че вече не седи на канапето, скочи на крака и хукна през стаята. Още държеше в лявата си ръка отворения речник и не сваляше очи от статията. Дясната му ръка намери безжичния телефон и натисна с все сила единствения бутон, с който Фабел се свързваше с телефонния номер на отдел „Убийства“.
— Мамка му… — изпелтечи Фабел, защото му се стори, че сигналът „свободно“ продължава безкрайно.
Накрая вдигна Мария. Фабел дори не се представи.
— Ана се оказа права, Мария… Господи, всичко объркахме. Максуейн е. Максуейн е Синът на Свен.
Мария заговори объркано и неубедено, но Фабел заличи неверието й с цял порой от думи.
— През цялото време ни е казвал кой е. А ние не сме разбрали. Повтарял го е във всяко съобщение по електронната поща. Има ли още екип, който да държи под наблюдение Максуейн?