Ван Хайден настръхна.
— Отрядът за бързо реагиране е много полезен. Хората в него са полицаи като нас. Каква е оценката за работата на Клугман като военен?
— Поне доколкото виждам, е бил сочен като пример за подражание…
— Свестен човек, който се е прекършил…
— По-скоро отличен професионалист, наемник, който е преминал в противниковия лагер… Всичко зависи от гледната точка.
Този път Ван Хайден не се хвана на въдицата на Фабел.
— И смяташ, че укрива нещо от нас?
— Изобщо не му вярвам, че не знае името на жертвата. Но алибито му е желязно. Още не сме установили кога точно е настъпила смъртта, почти сигурно е обаче, че Клугман няма пръст в тая работа.
— Защо тогава го държите под наблюдение? Дали ресурсите ни не могат да имат по-добро приложение?
Фабел забеляза, че хората от екипа му се споглеждат невярващо.
— Имаме, господин Ван Хайден, труп без име, открит при възможно най-необичайните обстоятелства, и според мен Клугман е най-добрата ни следа, ако искаме да установим самоличността на жертвата. Както вече отбелязах, според мен той укрива нещо. Съвсем не е изключено това да е самоличността на убиеца… няма да се учудя, ако този „Син на Свен“ е бил сред клиентите на момичето.
Фабел усети, че доктор Екхарт го гледа, но не й обърна внимание: психоложката беше наясно, че той хвърля димна завеса, за да накара Ван Хайден да не го притиска до стенала. И успя.
— Добре — каза началникът на управлението. — Но мен ме вълнува самоличността не толкова на жертвата, колкото на убиеца. Какво още правим по въпроса?
— И досега издирваме подробности за другата жертва. — Мария Клее извади от папката лист с бележки. — Доколкото можем да преценим, между двете жертви няма връзка. Проститутка и многообещаваща юристка. Както личи, убиецът избира жертвите съвсем произволно.
— На нас може и да ни се струва произволно — намеси се доктор Екхарт, — за убиеца обаче между жените има някаква връзка, която ние засега не виждаме. Не забравяйте, че си имаме работа с човек с тежко душевно разстройство — той не мисли като нас. Може би подбира жертвите по сходния ръст или походка, по формата на носа… Колкото и абстрактна да е, между тях има някаква прилика, която само убиецът вижда.
След кратко мълчание Вернер подметна:
— И какво означава това?
— Това означава, че всяка жена в Хамбург, независимо от възрастта и професията си, може да стане следващата жертва.
Ван Хайден се почеса по острата прошарена коса.
— И засега разполагаме само с една следа към убиеца — този Клугман, който може да го познава като клиент на последната жертва, но може и да не го познава. Така ли?
— Има още една възможна връзка — отбеляза доктор Екхарт, без да вдига поглед от масата. Беше обгърнала с ръце папките. Всички насочиха вниманието си към нея. — И тази връзка е главният комисар от криминалната полиция Фабел. Точно както убиецът се ръководи от някакъв отвлечен критерий, когато избира жертвите си, по същия начин той е избрал и господин Фабел за свое… за свое алтер его, за свой противник в играта. В неговите очи господин Фабел е достоен неприятел. Той го е избрал за свой кръвен враг. Главен комисар Фабел всъщност се е превърнал в основен елемент в неговата фантазия и план. Убиецът даде да се разбере, че възнамерява сам да определи завършека на гонитбата. — Психоложката се извърна към Фабел. — Дори и това да означава да ви принуди да го убиете. Заявлението му: „Можете да ме спрете, но никога няма да ме заловите“, е обещание за нещо.
— Че ще се наложи да го убия, ако искам да го спра ли?
— Може би. Той очевидно е убеден, че психопатското в личността му е неуязвимо за вас. Дори може би си въобразява, че е безсмъртен, и дори да го убиете, не можете да му направите нищо. Че между вас има нещо като буфер.
— Но аз съм полицай, а не палач. — Фабел замълча и се свъси. — Защо е избрал точно мен?
— Не знам. Вероятно само „Синът на Свен“ е наясно каква точно е причината да избере вас… но…
— Но какво? — подкани Ван Хайден.
Доктор Екхарт продължи да говори, извърната само към Фабел.
— Той се чувства свързан с вас. Не е изключено в миналото пътищата ви да са се пресичали. Или вие да го познавате.
— Това обаче е твърде конкретно — възрази Фабел и думите му прозвучаха по-скоро като въпрос.