Вратата поддаде. Ана събра всичките останали й запаси от сила и воля и пак я бутна. Тя се плъзна и започна да се отваря. Каютата се изпълни с прохладната миризма на реката с дъх на мазут. Ана се устреми навън към нощта. Зад нея се чу животински рев. Младата жена усети как Максуейн се свлича отгоре й с цялата си мощ. Тя удари лицето си в най-горното стъпало към отвора. Максуейн я сграбчи за косата и я свали обратно в каютата. Стовари юмрук върху шията й, но Ана разбра, че всъщност не за да я удари. Усети върху кожата си студен метал и рязкото убождане на иглата на спринцовка. После нощта, към която се беше устремила толкова неистово, се пресегна и я погълна.
Събота, 21 юни, 10,15 ч. вечерта,
Елба между Хамбург и Куксхафен
Франц Касел видя, че яхтата спира. Беше извън основния плавателен път и за разлика от катера, който се прокрадваше зад нея, беше със запалени светлини. Полицаят видя, че високият младеж излиза на палубата. Беше тъмно, Касел се намираше далеч и не беше сигурен, но когато младежът си избърса лицето с кърпа, той бе готов да се закълне, че по нея бяха останали черни петна. Вероятно от кръв. Касел смъкна рязко бинокъла от очите си и се обърна към Гебхард.
— Опитай още веднъж да се свържеш с главен комисар Клее. Ако и този път не я откриеш, на своя глава ще задържа този тип, пък да става каквото ще. — Той отново погледна яхтата. Върху черната коприна на реката се белееше пяна. — Потегля…
Събота, 21 юни, 10,25 ч. вечерта,
Харвестехуде, Хамбург
Покритите с бели плочки стени в банята на Максуейн проблясваха антисептично, а скъпите кранове и поставки за кърпи лъщяха студено като скалпел. Фабел, Мария и Вернер се бяха вторачили във водолазния костюм в тъмносиньо и червено, който беше метнат да се суши на пръчката на душа и от който върху яркия емайл капеше вода. Приличаше притеснително на смъкната кожа. На нещо, изхвърлено след преображение. На ръба на ваната беше оставена водолазна качулка.
Вернер кимна леко с брадичка към водолазния костюм.
— Смяташ, че е бил облечен с това ли?
Фабел надзърна във ваната. Върху нея с екот изтрополиха още две капки. На Фабел му се стори, че са оцветили в бледорозово яркия бял емайл. Извади от джоба си химикалка и запуши с нея ваната.
— Ако наистина е бил облечен в костюма, не е избрал добро място, за да махне кръвта. Водолазният костюм наистина е непромокаем, но по яката, при глезените и китките е подплатен с неопрен. Колкото и да го плакнеш, в неопрена пак остава кръв. Никой да не пипа нищо, докато не дойде Браунер.
Фабел реши отново да се гмурне в клаустофобията, която го обземаше в тясната стаичка без прозорец на Максуейн. По стените имаше пластове и пластове материали, прихванати с кабарчета, карфици или лепенки. Вместо да ги преглежда един по един, задача, която смяташе да възложи на Вернер, той плъзна напосоки поглед с надеждата да очертае някакъв път по картата на безумието на Максуейн. Психопатска топология, която Фабел започна да разглежда като цяло, не част по част. Имаше статии за войната между Съветския съюз и Афганистан и изрезки от списания и книги. Една прикова вниманието на Фабел — онова, което го изуми като твърде странно, бе, че виждаше само част от много по-голям материал. Тя беше изрязана най-старателно, а започваше и завършваше насред изречението:
„… заради разногласия. След като не успяват да открият сред своите хора подходящ владетел, кривичите, чудите и славяните се споразумяват да намерят в чужди земи княз или цар, който да ги управлява и да наложи правото на закона. Търсят го сред викингите във Франция, известни като нормани. Издирват го сред англите в Ютландия и Англия. А също и сред шведите. Маврите наричат тези шведи „руси“ и трима от тях, братята Рюрик, Синеус и Трувор идват със семействата си и налагат своята власт над племената около Днепър. Най-големият Рюрик става владетел на Новгород и земите и племената в тази област са известни като руски. Не след дълго двамата му братя умират и Рюрик се налага като единствен владетел. Съобщават му, че на юг има град, който е изпаднал в голяма беда. Основан е от лодкаря полянин Кий, братята му Шчек и Хорив и сестра им Либед. Градът взима неговото име и е известен като Киевец, или Киев, управляван е мъдро и добре. Ала след смъртта на Кий и на роднините му изпада в голяма беда и е опустошен от жестоките хазари. Рюрик се трогва от злочестините на…“