Фабел прочете още веднъж частта от статията. Така значи Максуейн възприемаше себе си и Витренко: Витренко като някакъв Рюрик от ново време, а себе си — като негов верен родственик. Фабел продължи да обикаля нататък из пейзажа на тази добре онагледена психоза. Друга изрезка от вестник. Тя беше за един от пълководците на княз Игор, варяга Свенелд, или Свейналд. Име, далечно като време и география, но от същия корен, как^ името на Максуейн, който го доближаваше до себе си с увеличителното стъкло на своето безумие. Фабел продължи нататък. Множество изображения на едноокия Один. Пантеон върху една страница на дванайсетте основни божества сред асите. Втори за ваните, оглавявани от Локи. Имаше части от свалени от Интернет страници за асатру. Най-голяма беше репродукцията на гравюра на огромен ясен с клони и корени, които се гънеха и протягаха като пипала, за да обхванат изображенията на десетина различни свята. На най-горния клон беше кацнал голям орел. Фабел знаеше, че това е Игдрасил, дървото на всемира и ядро на древноскандинавската религия. Тъкмо Игдрасил свързваше всички неща: смъртните хора с боговете, миналото с настоящето и бъдещето, небето със земята и ада, доброто със злото.
Фабел се стресна от гласа на Мария.
— Екипът, който изпратихме на пристанището, се обади да докладва. Яхтата на Максуейн я няма.
— Мамка му! — изруга Фабел на английски в тясното пространство на стаичката.
— Но има и добра новина, шефе… — продължи Мария с блеснали бледосини очи. — По телефона с мен се свърза комисар Касел от водната полиция. Колегата, който ни помогна онази нощ, когато Максуейн пое към реката.
Фабел кимна нетърпеливо.
— В момента следи една яхта. Поела е на запад покрай южния бряг на Елба. Касел е сигурен, че това е Максуейн…
Фабел се завтече и Мария се видя принудена да се дръпне бързо, за да не я събори.
Паул, Вернер, Мария, тръгвайте с мен. — Той се обърна към другите полицаи от отдел „Убийства“. — Ландсман, Шюлер… вие чакайте тук, да не би да се върне.
Фабел отвори припряно клетъчния си телефон. Заговори, докато излизаше едва ли не на бегом от жилището на Максуейн.
— Свържете ме с началника на управлението Ван Хайден — нареди той. — Незабавно.
Ван Хайден беше уредил на площадката край Полицейската академия недалеч от управлението да кацне хеликоптер, който да вземе Фабел и екипа му. Бухолц и Колски вече бяха в предварителния арест и както беше помолил Фабел, адвокатът на Норберт Айтел беше уведомен, че офицер от полицията е бил отвлечен от Максуейн. Точно според предвижданията на Фабел въпросният адвокат бе проявил изключителна отзивчивост и беше настоял клиентът му да даде час по-скоро показания.
Фабел и останалите се снишиха и притичаха до хеликоптера, чиито витла вече пореха въздуха, изпълнен с миризмата на керосин и с тътена на двигателите. След като затегнаха коланите, вторият пилот подаде на Фабел карта на реката в голям мащаб, както и микрофон и слушалки, а после му показа с ръка да ги сложи. Сега Фабел имаше връзка с екипажа на полета.
— Знаете ли накъде се отправяме?
Пилотът с шлем на главата кимна рязко.
— Тогава да тръгваме. И ме свържете с капитана на полицейския катер.
Сега Касел се намираше недалеч от южния бряг на онази част от Елба, която е известна като Мюленбергер Лox. Приближаваха Щаде и не след дълго щяха да навлязат в мястото, където Елба разширяваше ръкавите си, за да прегърне Северно море. Касел обясни, че са загубили зрителен контакт с яхтата на Максуейн, която плавала прекалено бързо. Той обаче я следял с радар и бил повикал от управлението на водната полиция в Куксхафен още два катера.
Фабел осмисли казаното от Касел. Не след дълго щяха да минат покрай брега на ниската равнина, където бяха изхвърлени упоените момичета. Тази мисъл го удари като с парен чук. Направи знак на Мария, Паул и Вернер да се наведат към него. Свали микрофона, за да е по-далеч от устата му, и изкрещя, за да надвика воя на двигателите.
— Не са закарали с автомобил момичетата до мястото, където са били изнасилени: Максуейн ги е довел с яхтата, а после той или някой друг от участвалите в ритуала ги е качил на кола и ги е изхвърлил някъде наблизо. — Фабел отново доближи микрофончето до устата си. — Свържете ме с полицейския участък в Куксхафен. Трябва да говоря с главен комисар Зюлберг, и то незабавно.
Бяха далеч от града, когато от другия край на радиовръзката се чу гласът на Зюлберг. Фабел му обясни как Максуейн не подозира, че го следят, и вероятно е поел към района, където са били изоставени другите две момичета.