— Не, не е конкретно. Просто е поредната възможност. Убиецът може би е решил, че двамата сте свързани по някакъв начин, покрай нещата, които например е чел за вас… или за някой от случаите… и ви е избрал заради това.
— Но не е изключено това да е човек, чийто път в миналото се е пресичал с моя, и то с важни последици, нали?
— Смятам, че има такава възможност… но нищо повече.
Фабел се извърна към Ван Хайден: поглед, зареден с дълбок смисъл. Другият мъж поклати глава.
— Не рови чак толкова назад в миналото, Фабел…
Фабел сви рамене.
— Прав си, излишно е. Но все ми се струва, че ако съм прав, всичко си идва на мястото: Свенсон[2] ми отправя предизвикателство с тези дрънканици за „Сина на Свен“… съобщава ми, че е жив и че го е извършил той…
Ван Хайден пак поклати глава.
— Остави това, Фабел. Свенсон не е сред живите. Мъртъв е от близо двайсет години.
— Кой е този Свенсон? — полюбопитства доктор Екхарт.
— История — отвърна Ван Хайден. — Далечна история, която няма абсолютно нищо общо със случая. Свенсон отдавна не е сред живите.
Все пак това е само предположение — поправи го Фабел. — Смята се, че е изгорял. Но няма достатъчно данни, които да доказват, че трупът е негов. Казваше се Карл-Хайнц Свенсон, изключителен манипулатор и злодей, който беше създал терористична организация само от млади жени. Беше членувал във Фракция „Червената армия“ на Баадер-Майнхоф и после се беше отцепил. По онова време мнозина напускаха Фракция „Червената армия“, защото не споделяха схващането за изцяло нелегална дейност, изповядвано от Баадер-Майнхоф. Например Движението „Втори юни“ и Ес Пе Ка, възникнали след Фракция „Червената армия“, а също „Революционните групи“, където членуваха и активни терористи под дълбоко прикритие, и сътрудници, които работеха „легално“, пред очите на всички, и „Червен гняв“, която си беше женска организация. Свенсон привличаше членове от всички тях и заимстваше от идеологията им. Беше нарекъл организацията си ГРД, Група за радикални действия. Членската маса се свеждаше главно до момичета, които още не бяха навършили и двайсет години. Свенсон ги пращаше да слагат бомби по търговските центрове и заведенията край Алстер и да обират банки.
— Вече сме обсъждали всичко това с Фабел — намеси се и Ван Хайден, обръщайки се към доктор Екхарт. — Тъй като не бе установено по безусловен начин, че трупът е на Свенсон, Фабел подозира, че той някак си е възкръснал от гроба и се е върнал, за да извършва тези убийства.
— Наистина ли сте убеден в това? — попита жената Фабел.
— Не, не съм. Но смятам, че има такава възможност и ние не бива да я изключваме…
— Извинявайте, но не разбирам — прекъсна го доктор Екхарт. — Защо изобщо разглеждате този човек като възможен заподозрян? Не виждам никаква връзка между един мъртъв терорист и тези серийни убийства…
— Признавам, че такава връзка е почти изключена. И съм съгласен с господин Ван Хайден — в онази експлозия е загинал вероятно именно Свенсон. Но съмнението се загнезди в мен веднага щом видях това „Синът на Свен“… и че в писмата постоянно се говори за орли. Нелегалното име на Свенсон беше Орела. И ако добавим към всичко това странните му отношения с жените…
— Защо странни?
— Явно изпитваше потребност да ги подчини изцяло. Предполагаме, че е имал интимни отношения с всички момичета в организацията. Журналистите ги наричаха „Харема на Свенсон“.
— И каква връзка има това с вас?
— През 1983 година се опитаха да оберат централния клон на търговската банка на площад „Паул Неверман“. В обира участваха три жени от отцепилата се групировка на Свенсон. Точно излизали от банката, когато се натъкнали на двама униформени полицаи, които патрулирали в района. Избухнала престрелка… две от терористките били убити, както и единият полицай, а другият бил тежко ранен. Когато пристигнах на местопрестъплението, третата терористка тъкмо се опитваше да избяга. Гоних я до реката, извиках й да хвърли оръжието, но тя се обърна и откри стрелба. Уцели ме в хълбока и аз също започнах да стрелям: два изстрела — в главата и лицето. Момичето умря на място. Казваше се Гизела Фром. Беше на седемнайсет години. Дете.
— Ясно. — Доктор Екхарт свали очилата си и за миг се взря във Фабел. — Разбирам защо правите такава връзка, но съм длъжна да отбележа, че според мен, дори и този Свенсон да не е загинал, едва ли би се наредил сред заподозрените за убийствата.
— Защо?
— Защото не се вписва в портрета на убиеца — като възраст, психология, като нищо… — Доктор Екхарт вдигна кичура гарвановочерна коса, паднал върху широкото й чело. Сложи си отново очилата и зачете: — Имаме две неща, въз основа на които да съставим психологическия портрет на нашия убиец: веществените доказателства, събрани от местопрестъплението, и съдържанието на съобщенията, получени по електронната поща. Като цяло психологическият портрет, с който разполагаме засега, е: мъж на възраст между двайсет и четирийсет години, но по-скоро ненавършил трийсет. Очевидно умен, но може би не толкова, колкото си мисли. Завършил най-малко средно образование, но може би и университет. Има сравнително отговорна работа, но смята, че тя е под възможностите му. Не е изключено обаче да е лишен от възможността да прояви докрай академичния си потенциал и да заема ниска изпълнителска длъжност. Ако е висшист, тогава долната възрастова граница се покачва, разбира се, на двайсет и шест години. Както вече отбеляза и госпожа Клее, убиецът разбира много от компютри. По всяка вероятност живее сам, но това не е задължително. От електронното съобщение личи, че е единак и е маргинализиран, а това съответства на типичния психологически профил. Самотник е, човек, който няма високо мнение за себе си. Смята, че е недооценяван и че светът ограничава възможностите му… свят, на който е обявил война. В детството или младостта му може би се е случило нещо или няколко неща, когато жена го е унизявала или е налагала волята си. Възможно е и той да обвинява майка си, че не го е защитила от баща му, който или е бил прекалено властен, или е упражнявал насилие над него. При всички положения това навярно е съвпаднало с пубертета, когато той е започнал да свързва фантазиите си по време на мастурбация с насилствено отмъщение към жените. В такъв случай омразата и страхът от жените са станали неразделна част от половата възбуда. Убиецът вероятно има някакви полови отклонения или е импотентен, освен когато възбудата и оргазмът са предизвикани от крайно насилие над жени.