— Но на местопрестъплението не намерихме семенна течност и дори следи от проникване — напомни Фабел.
Красивата лекарка отговори на погледа му, като наклони лице и се взря в него над очилата.
— Да, не сте намерили. Но това не означава, че той не е осъществил полов акт. Може би е носел презерватив, за да не оставя следи, по които да се установи ДНК-то. Но е по-вероятно този човек да изпитва полова наслада от неща, които са толкова далеч от обичайното, че ние дори не можем да се досетим за тях. Както казах вече, не е изключено и да е импотентен. По своето естество престъплението е сексуално, но извършителят може и да не осъзнава или да не признава половите си подбуди. Освен това основното, което се откроява в пратените по електронната поща съобщения — и в ритуалния начин на извършване на убийствата, — е религиозният привкус на деянието. Това е някакъв обред, който убиецът изпълнява по причини, по-отвлечени, отколкото простото или непосредствено сексуално удовлетворение.
Мария Клее също се включи.
— Възможно ли е извършителят да не е само един? Както го описвате, прилича едва ли не на ритуал. Щом подбудите не са политически, възможно ли е да имаме пред себе си някакъв култ?
Вернер Майер се засмя пренебрежително. Но и двете жени не му обърнаха внимание. Фабел го погледна предупредително.
— Възможно е, но е малко вероятно — отговори Сузане Екхарт. — Дори и да са го направили няколко души, психологическият портрет на основното действащо лице — на човека, извършил убийствата — си остава същият. Ако е замесен и друг, той изпълнява ролята на манипулатора… на човека, запълващ бездната, оставена от родителя, който се е отнасял небрежно или е прибягвал до насилие. В такива случаи — например в случая с Ленард Лейк и Чарлс Нъг в Щатите от осемдесетте години — единият от двамата няма високо мнение за себе си, а другият е патологичен егоист. В нашия случай обаче много по-вероятно става въпрос за солов кръстоносен поход. Извършителят го е загатнал и във второто електронно съобщение. Той е вълк единак. И това, разбира се, се среща много по-често, отколкото серийни убийци на групи. — Доктор Екхарт замълча и си свали очилата. — Чрез такива деяния този човек запълва липсата на самочувствие. Точно заради това е почти изключено да си имаме работа с терориста на господин Фабел: друга възраст, други подбуди, друга психика, друга политика…
Ван Хайден реагира, сякаш го е ударил лек ток.
— Какво искате да кажете с това „друга политика“?
— Ами основният психологичен портрет, който изложих пред вас: това, че извършителят вини за личните си провали обществото, че е убеден как личните му възможности не намират развитие и са спирани от несправедливия свят… всъщност почти всичко, без психосексуалната травма, се вписва и в неонацисткия тип.