— Не казахте ли, че тук няма политически подбуди?
— Да. Според мен няма. Този човек вероятно има психосексуални подбуди да убива, но като всички останали има политически възгледи. В нашия случай тези възгледи може да са гротескно изкривени заради психологическите проблеми и дори може да са се превърнали в оправдание — в извинение за деянията. Поне отчасти. Искам да кажа, че един терорист левичар като Свенсон не се вмества в същия портрет.
Фабел кимна бавно.
— Съгласен съм, но ако именно аз съм във фокуса на всичко това? Ако той ме въвлича в… в някакво предизвикателство? Убил съм една от жените му, затова сега той избива жени, които аз като полицай би трябвало да защитавам.
Сузане Екхарт се засмя.
— Ето че си разменихме ролите, но съм длъжна да отбележа, че такава психология е доста неубедителна. В най-добрия случай връзката е доста произволна. — Тя остави очилата на масата пред себе си, изправи рамене и след като отметна назад глава, впери очи във Фабел. Той се почувства неловко от безпощадния й поглед и се притесни да не проличи, че я харесва като жена. — Но ако ще се правите на психолог — продължи с усмивка лекарката, — нека аз заема мястото на полицая. Сам признахте, че говорим за човек, който почти със сигурност е мъртъв…
— Да.
— А в последното съобщение от електронната поща той описва себе си като човек, живял „в периферията на чужди снимки“. Това не съответства напълно на образа на терорист с цял харем млади привърженички, за когото вестниците пишат по първите си страници…
Ван Хайден се засмя.
— Дали, доктор Екхарт, да не ви назнача на длъжността на господин Фабел!… – Той се извърна към Фабел и усмивката му изчезна. — А сега, Фабел, нека насочим вниманието към живите заподозрени.
Фабел още се беше вторачил в доктор Екхарт. Тя продължи да се усмихва и издържа на погледа му, а в очите й проблеснаха дяволити пламъчета.
— Както вече споменах, това за мен е просто поредната далечна възможност. — Тя си сложи отново очилата и се зачете в доклада, който беше подготвила. — Другото, което трябва да прегледаме, е неразкритите случаи на изнасилване или на опити за изнасилване. Като подготовка за най-важното събитие, нашият убиец може би е вършил и преди сексуални престъпления.
— Проверили ли сме сексуалните посегателства от последно време, за които говори доктор Екхарт? — попита Ван Хайден.
Вернер погледна през масата Фабел така, сякаш му казваше: „Леле, как не сме се сетили досега?“ Поредният предупредителен поглед.
— Да, господин началник-отдел — отговори Фабел. — Разпитахме всички, за които знаем, че са извършили сексуални престъпления и които се вместват в широкия психологически портрет. Нищо. Макар че има няколко нападения над жени, извършени миналата година в Хамбург и Алтона, за които още не сме направили проверка. За всеки случай разговаряме още веднъж с жертвите.
— Добре, главен криминален комисар Фабел, дръж ме в течение — каза Ван Хайден. — Не бива да закъсняваме за срещата горе. — Той си погледна часовника. — Ще те чакам след десет минути.
— Чудесно.
Фабел отиде при стената, която беше покрита със снимки на жертвите, направени на местопрестъплението. От ярката светлина образите бяха неестествено ярки: цветове, които сякаш се бяха взривили върху лъскавата хартия и от които на човек му се повдигаше. Изглеждаха нереални, сякаш нарисувани от Гоя. Но си бяха съвсем истински: преди четири дълги месеца Вернер и Фабел бяха стояли на хапливия вятър, който се беше родил в Сибир и прекосяваше безпрепятствено ниските плоски балтийски равнини. Фабел беше останал с чувството, че се намира сред лунен пейзаж, нощният мрак беше озарен от безпощадната светлина на преносимите дъгови лампи, а мразовитият въздух пукаше заедно със съскащите полицейски радиостанции. Вяха гледали вторачено обезобразеното тяло на първата жертва — Урсула Кастнер, двайсет и девет годишна юрисконсултка, която си беше тръгнала от работа, за да се озове в ада. Лежеше с черна дупка насред гърдите. На следващия ден Фабел беше получил първото съобщение по електронната поща.
Той забеляза, че до него стои Мария Клее.
— Защо го правят? — пророни Фабел сякаш на себе си.
Той плъзна отново поглед по снимките.
— В какъв смисъл „защо го правят“?
— Защо му се подчиняват? Първата жертва очевидно е имала уговорена среща. Автомобилът беше намерен в една от отбивките за почивка на магистралата, нямаше следи от боричкане или насилствено отвличане. А втората жертва… тя очевидно е поканила убиеца си. Или той е имал ключ. Няма следи от проникване с взлом, от борба в антрето. Е, сигурно до известна степен е разбираемо, че една проститутка е гостоприемна. Но Урсула Кастнер е била умна млада жена, която е била наясно, че трябва да внимава. Защо и двете са се подчинили на един напълно непознат?