— Определено прилича на нашия човек, нали? — попита Фабел.
— Да, доколкото разбрах от описанието, което направи колегата от отдел „Тежки престъпления“ в участъка на Давидваше.
— Мамка му! — изруга Фабел на английски. — Значи наистина е сериен убиец. Свърза ли се с криминалистите?
— Да — потвърди Вернер и сви едрите си рамене. — Опасявам се, че са пратили онзи кретен Мьолер. Сигурно вече е там. Мария също е на местопрестъплението, а Паул и Ана ни чакат в участъка.
— Има ли съобщение по електронната поща?
— Засега не.
Фабел зави от Ост-Вест Щрасе, подкара по Санкт Паули и после навлезе в Реепербан, квартала на порока в Хамбург, който и в пет призори още проблясваше унило в дъжда. Вече не валеше като из ведро. В тази част на града, отколешната похот воюваше с вносната еснафщина и Фабел се намираше на предната линия в тази война. Сексмагазините и стриптийзбаровете провеждаха подмолни бойни действия срещу нашествието на нашумели ресторанти и мюзикъли, внесени от Бродуей и лондонския Уест Енд. Ярките обещания „Секс на живо“, „Пийпшоу“ и „Порнофилми“ се състезаваха с още по-ярките афиши на „Котките“, „Цар Лъв“ и табелите на „Мамма Мия“. Кой знае защо, похотта се струваше на Фабел по-безобидна.
— Предадоха ли ти, че те търси някой си професор Дорн? — попита Вернер. — Трябвало на всяка дена да говори с теб във връзка със случая Кастнер.
— Матиас Дорн ли?
Фабел продължи да гледа вторачено пътя, защото така съсредоточен, сякаш държеше надалеч призраците, дебнещи в най-потайните кътчета на паметта му.
— Не знам. Представи се само като професор Дорн, познавал си го от Хамбургския университет. Каза, че трябвало час по-скоро да говори с теб.
— Да го вземат мътните! Какво общо има той със случая Кастнер? — попита Фабел сякаш самия себе си.
Зави по Давидщрасе. Подминаха тясната Хербертщрасе, скрита зад няколко паравана. Преди години Фабел беше работил като полицай в този квартал и знаеше, че зад параваните, в мъждивата светлина на витрините седят проститутки, а в ситния дъждец под уличните лампи се стрелкат призрачните безплътни сенки на клиентите, които обикалят и разглеждат. Любов през двайсет и първи век. Фабел продължи нататък, мина през пулсиращата дискомузика, която се лееше в нощта от „Бялата мишка“ на Таубенщрасе, и спря пред червената тухлена сграда, с вид на корабен нос, на полицейския участък в Давидваше. Двама души бяха застанали под козирката на входа, за да не ги мокри дъждът: мъжът беше висок и слаб, с пясъчноруса коса, а момичето беше дребничко и красиво, с остра черна коса и червило, алено като пожарникарска кола. Беше облечено в черно кожено яке, което му беше възголямо. Тук, в тази обстановка двамата се сториха на Фабел съвсем млади.
— Здрасти, шефе — поздрави следователката от криминалната полиция Ана Волф, след като се качи отзад в автомобила и се дръпна навътре, за да направи място на колегата си Паул Линдеман, който също седна и затръшна вратата след себе си. — От криминалния отдел на участъка ни казаха накъде да караме. Ще ти обясня…
Излязоха от Давидщрасе. Фалшивото лустро на Санкт Паули сега се превърна в откровена запуснатост. Крещящите неонови обещания за незабравими сексуални изживявания бяха превзели нощта и се отразяваха мътно по мокрия от дъжда паваж. Тук-там се мяркаха случайни минувачи, които се бяха сгърбили, за да се предпазят от дъжда, и отказваха или приемаха поканите, отправяни им от охраната на стриптийзбаровете, която подвикваше вяло от вратата. Поредният завой: още по-голямо падение. Тук по входовете вече стояха или изпити посърнали проститутки/някои стряскащо млади, други невъобразимо стари, или окъснели пияници. Пред един от входовете се бяха струпали превъзбудени хлапетии, които пиеха направо от бутилката и крещяха ругатни на минаващите автомобили, на проститутките, на всички и на никой. И зад вратите, зад мътните слепи прозорци кипеше търговия с плът. Това беше зоната на вечния здрач в Хамбург, място, където можеше да си купиш човеци за всякакви цели и на всякаква цена, място на необуздана сексуална анархия, където хората идваха да надзъртат в най-мътните кътчета на душите си.
Навремето, докато Фабел разследваше един случай, му се беше наложило да изгледа един порнофилм. Заради самото естество на работата си той обикновено се появяваше на местопрестъплението вече след извършване на деянието. Виждаше трупа, уликите, свидетелите и след това въз основа на тях си съставяше картина на убийството: представяше си бавно мига на смъртта. При онзи случай за пръв път му се наложи да стане свидетел на Престъплението, което разследваше. Беше се вторачил в телевизионния екран, а в душата му се въртеше вихрушка от страх и погнуса. Една проститутка, която, без да подозира, се беше превърнала в порноактриса, изпълняваше обичайната си роля и както винаги, се преструваше доста неумело на много възбудена. Докато трима маскирани мъже я обладаваха грубо, без следа от любов, тя стенеше с прозрачно престорена страст, без да знае каква ще бъде развръзката на точно тази драма. Най-неочаквано един от мъжете направи с бързо ловко движение примка около врата й. Фабел видя изненадата и едва загатнатото притеснение върху лицето й: това не беше част от сценария, доколкото такива неща изобщо имаха сценарий, но жената продължи да играе и да се прави на още по-възбудена. После, когато примката се затегна, престорената й наслада отстъпи място на истинския ужас. Лицето й потъмня и докато оставаше без въздух, проститутката се замята необуздано като риба на сухо.