— Но само ако сме прави и само ако информацията изтече. Както вече подчертах, засега това е предположение.
— Искрено се надявам да се окаже погрешно, господин Фабел — каза Ганц и понечи да добави нещо, но Шрайбер го спря с поглед и отбеляза:
— Убеден съм, че няма да се разчуе. Вярвам, че съвсем скоро господин Фабел ще залови това чудовище.
„Така ли! — помисли си Фабел. — Аз не съм толкова сигурен.“
— Очаквам, естествено, че възможно най-бързо ще бъдем в състояние да съобщим за напредък в разследването — продължи Шрайбер, като се обърна към Ван Хайден. — Знам, господа, трудно ви е да се съобразявате прекалено много с обществените настроения — както всъщност и на мен, — но съм длъжен да мисля и за шума, който печатните издания вдигат за престъпността в Хамбург. Поредният сериен убиец е още една причина съгражданките ни да се чувстват обезвластени.
„Обезвластени ли? Тези хора не знаят дори да се изразяват правилно“, помисли си Фабел.
Шрайбер се обърна към вратата. Ганц разбра намека и стана от стола. Човекът от тайните служби Фолкер, Ван Хайден и Фабел също се изправиха.
— Много ви моля, дръжте» и постоянно в течение докъде сте стигнали с разследването — призова Ганц.
— На всяка цена, господин градски съветник — обеща Ван Хайден.
След като двамата политици си тръгнаха, Фабел се обърна към Фолкер.
— Разрешете, господин полковник, да попитам защо разузнаването проявява интерес към случая?
— Надявам се да не проявяваме интерес — усмихна се прекалено широко Фолкер, но усмивката някак си не достигна до очите му. Фабел усети как недоверието му към човека от тайните служби се задълбочава. — Аз съм от отдел „Подривна дейност“, който се намира тук, в полицейското управление. Господин Ван Хайден ме предупреди, че в тези престъпления може би има и крайнодесен екстремистки политически елемент.
Фабел кимна бавно, докато осмисляше информацията. Защо ли човек от тайните служби и от отдел „Подривна дейност“ ще се занимава със случая? Отделът беше създаден към разузнаването след стряскащото откритие, че един малък апартамент на Мариенщрасе № 54 в Хамбург е служил за база на терористите, осъществили нападенията от единайсети септември в Съединените щати. През този апартамент бяха минали поне осмина от терористите, включително ръководителят на групата Мохамед Ата. Германското правителство беше отговорило, като беше създало отдел „Подривна дейност“. В него работеха седемдесет криминалисти, двайсет и пет полицаи и следователи и шестима американци от ФБР, насочили усилията си главно към това да събират разузнавателни данни за „Ал Кайда“ и други ислямски терористични групировки. Фабел усети, че му е неприятно да обсъжда случая с човек, който нямаше нищо общо с него.
— Вече обясних на началника на управлението, че е почти изключено зад това да стоят неонацисти — сви рамене Фабел, а не успя да прикрие раздразнението в гласа си.
Фолкер продължи да се усмихва.
— О, да, разбрах, господин Фабел. И въпреки всичко, ако има и най-малка вероятност в случая да присъства политически елемент, смятам, че ще бъде добре да държите в течение отдела докъде е стигнало разследването. Обещавам да ви се бъркам възможно най-малко… стига да ме уведомявате, особено ако се установи наличието на политически елемент…
— Разбира се, полковник Фолкер.
Ван Хайден се изправи.
— Благодаря, господин Фабел, смятам, че докладът съдържаше важни за всички сведения.
Той тръгна да го изпрати до вратата. Фабел си събра папките и стисна ръката, която Фолкер му протегна, после също се отправи към изхода.
Ван Хайден му държа вратата и излезе заедно с него в коридора. Каза му със съзаклятнически шепот:
— И за Бога, Фабел, на всяка цена ми съобщи, ако откриете нещо, доказващо предположението ви за малоумника, който ходи предрешен като полицай. Тази работа не ми харесва. Никак. Особено пък ако се окаже вярно, че последната жертва наистина е проститутка със сутеньор бивш полицай от полицията на Хамбург.
— На всяка цена, господин началник.
Фабел понечи да си тръгне, но Ван Хайден го хвана за ръката и го спря.
— И се постарай да уведомиш първо мен… преди да съобщаваш на полковник Фолкер.
Фабел се понавъси.
— Разбира се, господин началник…
След като Ван Хайден се върна в заседателната зала, Фабел постоя още известно време в коридора, за да събере мислите си. Нещо в цялата тази история — присъствието на Фолкер от тайните служби, притесненията на градския съветник Ганц, че е възможно убиецът да ходи облечен като полицай, това, че заседанието всъщност бе направлявано от Шрайбер — остави у Фабел усещането, че става въпрос не просто за издирването на сериен убиец и че съществува дневен ред, в който той не е включен.