— Добро утро, господин главен криминален комисар — поздрави мъжът с акцент, широк и плосък като фризкия пейзаж, откъдето и идваше. — Изглеждаш ужасно.
— Имах тежка нощ, Дирк — отговори Фабел, като от книжовния немски също премина на фризки диалект. — Дай една бира и едно кафе.
Дирк му ги поднесе.
— Виждал ли си напоследък Махмут?
— Не, сега, като ми спомена за него, си давам сметка, че не съм го виждал от доста време. Защо?
Фабел отпи от бирата.
— Просто трябва да поговоря с него. По-късно ще му звънна… ако го открия де. Знаеш го какъв е.
Фабел пийна и от гъстото кафе без сметана. Опари се и отпи отново от бирата.
— Това сигурно ти е обядът — кимна Дирк към бирата и кафето.
— Добре, дай и един сандвич към тях. Ако случайно видиш Махмут, нали ще му предадеш, че го търся? Знам, излишно е да те моля да си държиш езика зад зъбите.
Фабел погледна зад Дирк, към стената на караваната, там имаше снимка на мъжа, само че отпреди петнайсетина години, когато е бил по-млад и по-слаб, в зелена полицейска униформа. Фабел кимна към снимката.
— Не ти ли създава главоболия?
Дирк му подаде кифличката със сирене и кисела краставица и сви рамене. Усмивката му стана по-широка.
— Случва се. Понякога тук се навъртат и съмнителни типове, но аз съм дипломат, обикновено намирам общ език с тях…
Той бръкна под щанда и извади голям автоматичен глок. Фабел се задави с бирата и се огледа, за да се увери, че другите клиенти не са видели оръжието.
— За Бога, Дирк, скрий го. А аз ще се престоря, че не си ми го показвал.
Дирк се засмя, после се, пресегна и го потупа с обич по бузата.
— Не се притеснявай толкова, Яник…
Малкият Ян. Дирк го беше наричал така, докато бяха работили заедно в полицията. Той беше с по-нисък чин, но по-младият комисар Фабел веднага беше оценил огромния опит на по-възрастния полицай, който можеше да му бъде от полза. Дирк по свое желание му беше показал тънкостите на професията. Беше се отнесъл по същия начин и към Франц Веберн, младия полицай, загинал същия ден, когато Фабел беше ранен. След престрелката Дирк беше дошъл на свиждане на Фабел в болницата и тогава той го видя за пръв път без заразителното му чувство за хумор.
Спря да вали, слънцето се опита да пробие през кълбестите облаци и хвърли върху паркираните автомобили приличната на дантела сянка на крановете. Фабел плати бирата и кафето. Метна на щанда още няколко монети.
— Ще взема и един „Шау мал!“ [5] — каза той и издърпа от поставката едно списание.
— Не знаех, че четеш „Шау мал!“ — учуди се Дирк.
— Не го чета…
Фабел разтвори сгънатия таблоид. Заглавието върху първата страница го удари право в лицето: „МАНИАКЪТ ИЗКОРМВАЧ НАНАСЯ ПОРЕДНИЯ СИ УДАР! ПОЛИЦИЯТА В ХАМБУРГ Е БЕЗСИЛНА ДА ГО СПРЕ!“ Отдолу имаше снимка на Хорст ван Хайден и текст към нея: „Началникът на управление „Тежки престъпления“ Ван Хайден, човекът, който не успява да гарантира сигурност на жените в Хамбург.“
— Мамка му — изруга тихо Фабел.
Ван Хайден сигурно беше позеленял от яд. Уводната статия сипеше огън и жупел срещу него. Предлагаше се и награда за информация. Материалът върху средната страница също беше посветен на случая. Поредното огромно заглавие гласеше: „КОЙ ПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ЗАЛОВИ ЧУДОВИЩЕТО? „ШАУ МАЛ!“ ПРЕДЛАГАМЕ 10 000 ЕВРО ЗА ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ЗАДЪРЖАНЕТО И ОСЪЖДАНЕТО НА ТОЗИ МАНИАК!“
— Какво има? — попита Дирк. Фабел му метна вестника върху щанда. — А, сега разбирам… чакай да видим дали ще позная, случаят е твой, нали?
— Позна. — Фабел изпи бирата, после и кафето и остави сандвича непокътнат върху щанда. — Трябва да вървя! Нищо чудно Ван Хайден вече да е обявил награда за кожата ми.
— Чао, Ян!
Сряда, 4 юни, 2,45 ч. следобед,
полицейското управление на Хамбург
Седми отдел към управление „Борба с организираната престъпност“ е отделен от другите помещения в сградата на полицията в Хамбург с тежка врата, зад която има и пропуск. Коридорите, водещи към отдела, се следят с камери и всеки, който се доближи, се наблюдава от въоръжения полицай на пропуска. Помещения, които се охраняват най-строго в сграда, която също се охранява: полицейско управление вътре в полицейското управление.
Борбата срещу организираната престъпност в Хамбург се беше превърнала в потайна, изпълнена с насилие игра. Мафиите на имигрантите, най-вече на турците, руснаците, украинците и литовците, постоянно си оспорваха с местните германски банди надмощието на двата най-доходоносни престъпни пазара: проституцията и наркотиците. Вътре в отдела дори имаше обособен подотдел, който държеше под наблюдение Ангелите на ада в Хамбург — те също бяха завзели парче от пазара на организираната престъпност в града.