— Доколкото разбрах, преди да го уволнят, е работил при вас в Седми отдел като командос, прикрепен към групата за борба с наркотиците…
— Точно така… за съжаление — потвърди Бухолц. — Издънихме се с няколко операции. Хората, които държахме под наблюдение, явно имаха вътрешна информация, но на нас и през ум не ни минаваше, че я предоставя някой от нашите хора. После, разбира се, се установи, че Клугман я заменя срещу дрога. Ако тогава не го бяхме изритали, кой знае какви вреди щеше да нанесе на работата…
— Как го заловихте?
— Претърсихме шкафчето му — уточни Колски. Той кръстоса ръце и мускулите му изпъкнаха като дебели въжета под плата на полото. — Намерихме нерегистриран автомат, пачка банкноти и малко кокаин…
— Тук, направо в управлението?
— Да.
— Не ви ли се стори малко странно… Дори удобно?
— Всъщност да, стори ни се — отвърна Бухолц. — Другото, което ни учуди, бе, че го натопиха с анонимно обаждане, иначе изобщо нямаше да го заловим. Но Клугман си призна почти веднага, че използва наркотици, и заяви — бил решил, че управлението е най-безопасното място да ги скрие. В края на краищата на кого ще му хрумне да търси тук наркотици?
— Но ние говорим за съвсем малко количество, нали?
— Да, няколко грама. Но достатъчно. — Бухолц се наведе напред. — Както казахте и вие, всичко стана прекалено лесно, но ние имаме някакво предположение за причината.
— И какво е то?
— Клугман е много полезен на Улугбей. Така и не успяхме да докажем, че той му предоставя информация за операциите срещу турците. Ако го бяхме направили, сега Клугман щеше да е зад решетките. Но единственото, в което успяхме да го изобличим, беше притежанието на малкото количество наркотици и на незаконното огнестрелно оръжие. Дори не му иззехме парите: нямаше как да докажем, че са мръсни. Това беше достатъчно, за да го изритаме от полицията, но не и да го обезвредим.
Колски продължи нататък:
— Улугбей обаче можеше да ни предостави доказателствата, които ни трябваха… и главата на Клугман на тепсия.
Фабел кимна.
— Значи Клугман не е имал друг избор, освен да работи за Улугбей.
— Точно така — потвърди Бухолц.
— И вие смятате, че зад анонимното обаждане е стоял Улугбей, така ли?
— Възможно е, но е почти изключено. Сега Клугман е много ценен за Улугбей — като източник на информация и добре обучен боец, но му беше далеч по-полезен като полицай от елитна част със специално предназначение.
— И кой е натопил Клугман? Имате ли някакви предположения?
— И ние недоумяваме — отговори Бухолц. — Информацията беше изключително ценна — за такива неща обикновено плащаме скъпо и прескъпо на информатора. Наистина беше много странно, че я получихме безплатно и анонимно.
— Може би някой в организацията на Улугбей си гони своите интереси?
— И това е възможно, но е твърде невероятно. Тези проклетници, турците, не си поплюват. Който пропее пред полицията, не само престъпва неписаните им закони, но и се излага на опасността да бъде наказан със смърт — доста неприятна смърт, — и лицето му да бъде обезобразено.
— И дори да не те е страх какво ще се случи с теб — допълни Колски, — съществува вероятността да си отмъстят на близките ти, независимо дали те са тук, в Германия, или в Турция.
Фабел кимна замислено, после почука по снимката от местопрестъплението.
— Възможно ли е това да се вмества в тази категория? Да е някакво наказание? Някакво ритуално предупреждение, както се прави по престъпните банди…
Бухолц се усмихна — както се стори на Фабел, донякъде покровителствено — и погледна Колски.
— Не, господин Фабел, това няма нищо общо с обичаите на престъпните банди. Според мен е по-безопасно да се придържате към предположението за серийния убиец. След като казах това, нека подчертая, че никак не ми харесва тази връзка с Улугбей… — Бухолц се извърна към подчинения си. — Лоша работа, нали, Лотар?
— Да, шефе.
Бухолц пак погледна Фабел.
— Ако Улугбей е искал момичето да умре, то е щяло просто да изчезне. А ние вероятно е нямало и да разберем. Ако, от друга страна, Улугбей е искал да сплаши със смъртта й останалите, ако тя например го е измамила нещо или е пропяла — щяхме да я намерим с куршум в главата. Или в най-лошия случай, ако той наистина е искал смъртта й да бъде за назидание, са щели да я удушат. При всички положения точно сега Улугбей внимава да не привлича вниманието.
— Така ли!
— Той има един братовчед — Мехмет Йелмъз — продължи Колски. — Успехът на Улугбей се дължи главно на неговите усилия. Йелмъз се стреми да узакони голяма част от престъпната дейност на Улугбей и е смятан за мозъка, който движи най-доходоносните далавери. Точно Йелмъз е негласният главатар. Понякога Улугбей си е голям Arschloch[6]. Избухлив и непредсказуем е, случва се и да е неописуемо жесток. Ако някой обиди организацията му или отправи заплаха, той се държи направо като ненормален и осейва всичко наоколо с трупове — точно тогава обикновено сме на крачка от това да го заловим. Тогава Улугбей изобщо не мисли. Но истинската ни цел всъщност е Йелмъз. Той озаптява Улугбей и ни пречи да се доберем до безспорни доказателства. И макар да се опитва да узакони дейността си, е направо безпощаден. Ако тръгне да убива, обмисля всичко като военна операция… пипа хладнокръвно и безпогрешно и не оставя никакви улики и следи. Охраната и мерките му за сигурност са непробиваеми. При всички положения Йелмъз внимава много да няма издънки и около организацията да не се вдига излишна шумотевица, за да не се провалят намеренията му да узакони дейността й.