Выбрать главу

— Значи според вас те нямат пръст във всичко това?

— Изключено — потвърди Бухолц. — Стилът им изобщо не е такъв, камо ли пък сега. Но този тип е убивал и друг път, нали?

— Да. Поне ние знаем за още един случай.

— И предишната жертва не е свързана с организацията на Улугбей, нали?

— Не. Най-малкото не знаем да е свързана.

Бухолц сви рамене и вдигна длани. След миг посочи някак разсеяно към папката в ръката на Фабел.

— Ще ни предоставите ли копие?

Фабел му подаде екземпляра, който му беше донесъл.

— Това е за вас, господин главен комисар.

Бухолц я връчи демонстративно на Колски.

— Ще държим връзка, господин Фабел. И ще ви бъдем признателни, разбира се, ако ни уведомите, в случай че решите да разследвате пряко някого от организацията на Улугбей.

— Точно заради това съм тук, господин главен комисар.

— Благодарен съм ви — повтори Бухолц. — Не можем, естествено, да искаме да участваме пряко в разследването, но поне можем да не си пречим взаимно.

— Надявам се това да е от полза и на двата отдела, господин Бухолц.

Сряда, 4 юни, 4,30 ч. следобед,

Пьозелдорф, Хамбург

Наближаваше пет следобед, когато Фабел отключи входната врата на жилището си. Взе пощата и започна да я преглежда, като затвори с рамо вратата след себе си. Метна на масичката пликовете и папките, които беше донесъл вкъщи, и мина през кухнята, ярка ниша от стомана и мрамор до всекидневната. Зареди кафемашината и я включи, после отиде в банята, съблече се набързо и пъхна ризата и бельото си в пералнята отстрани… Обръсна се и застана под душа. Не се помръдваше, само наклони назад глава, така че мощната струя да се впие в лицето му и струите вода да се стичат надолу по тялото му. Водата бе доста гореща, но Фабел не пусна студена — надяваше се така да махне от себе си мръсотията от нощта.

Прехвърли наум последните единайсет часа. Опита да се съсредоточи върху фактите, върху картината, която малко по малко изникваше в съзнанието му, но не успя да заличи образа, който през няколко секунди блясваше в ума му: трупа на мъртвото момиче. Божичко, онзи беше изтръгнал белите му дробове… какво ли чудовище бе способно на такова деяние? Ако подбудите бяха сексуални, какво извращение би накарало човек да изпитва наслада от такова нещо? Фабел се замисли за Клугман, за това как човек, толкова покварен от сребролюбието, дрогата и насилието, се е разграничил ясно, с лекота от подобно невъобразимо деяние. Фабел беше пълно отрицание на Клугман. Те олицетворяваха двете крайности в човешката природа, озовали се на едно място заради жестокост, отричаща човешкото във всичките му разновидности.

Макар да стоеше гол под душа и да беше обгърнат като в облак от прекалено горещата вода, Фабел пак усещаше ледена тръпка, която го беше стиснала с мразовити пръсти под лъжичката. Този студ беше породен от един-единствен факт, който Фабел бе затаил дълбоко в себе си: този тип щеше да убие отново и това бе сигурно, точно както и че утре слънцето ще изгрее.

След душа Фабел облече черен кашмирен пуловер и яке и закачи автоматичния пистолет на черния кожен колан, който беше сложил на светлия панталон. Сипа си кафе и отиде с него до огромните прозорци. Живееше в Пьозелдорф, в квартал Ротербаум. Апартаментът му се намираше на последния етаж в скъпа сграда от началото на XX век, разположила се със строга самоувереност, точно както и съседните постройки, на една пресечка от Милхщрасе. Когато бяха ремонтирали сградата, за да я превърнат в жилищен блок, бяха сложили в апартамента на Фабел огромни прозорци от пода почти до тавана, които гледаха към покривите на Магдалененщрасе и към обточения с паркове Аусеналстер. От прозорците Фабел можеше да наблюдава как червено-белите корабчета прекосяват на зигзаг Алстер и взимат пътници: туристи, хора, тръгнали на работа, влюбени — от единия бряг, за да ги откарат до другия с весел точен ритъм, вдъхващ живот на града. Когато слънчевата светлина падаше под определен ъгъл, Фабел виждаше едва доловимия тюркоазен блясък на иранската джамия в Шоне Аусихт на отсрещния бряг на Алстер. Всеки път, когато се наслаждаваше ненаситно на гледката, той благославяше незнайния архитект за тези прозорци.