Корабчето продължи да се плъзга нататък. Фабел се беше качил на Алстерпарк и сега се отдалечаваха от зелените и златни пространства, които сякаш грееха от залеза. Фабел тъкмо си погледна часовника — осем без двайсет, — когато усети, че някой се е подпрял до него на перилата. Обърна се и вися висок турчин на около трийсет и пет години с въздълго красиво лице и гъста черна коса. Турчинът се усмихна широко и бръчките около очите му станаха още по-дълбоки.
— Здравей, господин главен криминален комисар. Как върви борбата с престъпността?
Фабел се засмя.
— Какво да ти кажа? То е като в твоя бизнес, никога не оставаме без работа. А как е светът на порното?
Турчинът прихна в такъв звучен смях, че двамата старци погледнаха безизразно към тях, после пак забиха погледи в хоризонта.
— Вече не се занимавам с това. Нали знаеш, нови технологии: видео, дивиди, компактдискове, с това се занимавам сега. — Той въздъхна с пресилена тъга. — Никой вече не търси старите мръсни снимки. Това е достатъчно, за да те принуди да се захванеш с почтен бизнес.
— Не мисля, че има такава опасност. — Фабел замълча. — Радвам се да те видя, Махмут. Как я караш, сериозно те питам?
— Добре, де. От време на време продавам на таблоидите по някоя и друга папарашка снимка. Току-що осребрих чек за две хиляди евро от „Шау Мал!“ за снимка, на която се вижда как един от най-преданите и достопочтени градски съветници излиза от стриптийзбар.
— „Шау Мал!“ ли? — изненада се Фабел.
Махмут се засмя.
— О, нямат нищо против да работят и с турчин, стига това да вдигне тиража.
— И не е трудно да се досетя, че въпросният градски съветник е социалдемократ, нали? — попита Фабел.
— Естествено.
— Не проумявам защо изобщо се занимаваш с тях. В края на краищата те са си заклети расисти.
Махмут сви рамене.
— Виж какво. Роден съм и съм израсъл в Германия. Германец съм като всички останали. Но тъй като родителите ми са дошли от Турция като гастарбайтери, почти цял живот, всъщност до правителството на Шрьодер, нямах право на паспорт и гражданство. — Полуусмивката върху лицето му помръкна. — Решил съм да взема от тази страна всичко, каквото мога.
Фабел се вторачи във водата. Корабчето беше дошло откъм източната страна на Алстер, при Уленхорст, и се отправяше на юг.
— Не мога да те виня, Махмут. Но смятам, че наистина имаш талант. Някои от снимките, които направи на семействата на имигранти, са наистина блестящи… Неприятно ми е, че пилееш така дарбата си.
— Виж какво, Ян. Гордеех се с тези фотографии, но никой не искаше да ги купува. Затова започнах да правя евтинии за жълтите вестници, а когато и оттам нямам поръчки, се хващам с порноснимки. Знаеш, че и на мен ми е страшно неприятно, но трябва да си вадя някак хляба.
— Да, знам.
— Но ти едва ли се обади, за да обсъждаме душевното ми състояние — усмихна се отново Махмут. — С какво мога да ти бъда полезен?
— С едно-две неща. Първо… — Фабел бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади една снимка. Беше лицето на убитото момиче. Снимката беше направена в моргата и кръвта беше измита, а косата сресана назад — от смъртта и стерилната светлина лицето приличаше на бездушна маска. — За съжаление разполагаме само с това и с една мътна снимка на момичето като тийнейджърка. Познаваш ли го?
Махмут поклати глава:
— Не.
— Погледни добре. Според мен е била проститутка. Може би е работила и в порноиндустрията.
— Не се сещам… но… но на снимката не е в най-добрия си вид. Трудно ми е да кажа.
Махмут му подаде фотографията.
— Задръж я, поразпитай — рече Фабел. — Важно е.
— Как се казва?
— Точно там е работата, Махмут. Знаят я като „Моник“, но това според мен е някакъв професионален псевдоним, няма си име, няма постоянен адрес, не знаем нищо за нея до нощта, когато е била убита. Освен едно: в горния край на дясното бедро има белег от огнестрелна рана. Смятаме, че е била ранена някъде преди пет-десет години. Това говори ли ти нещо?
— Съжалявам, Ян… Но нека поразпитам, може да изскочи нещо. Как е била убита?
— Някой е решил да проведе с нея урок по анатомия. Разрязал я е и е извадил белите дробове.
— Ужас! — Махмут наистина беше стъписан. Фабел не проумяваше как е успял да запази интелигентността и човещината си, при положение че работеше в порноиндустрията. — Това ли е нашумелият случай, за който вестниците се надпреварват да пишат?